| Резюме: | 
До края на годината правителството на Николай Денков трябва да подпише договор със САЩ за закупуването на бронирани машини “Страйкър“ за над 2.5 млрд. лева.
Това е първата значителна инвестиция за Сухопътните войски след 1989 година и е ключова за изпълнението на ангажиментите ни в НАТО. Сделката ще се изплаща разсрочено, но заедно с вноските по другите големи армейски проекти, няма как да не е изпитание за бюджета.
Очаква се по-късно тази седмица, когато ще се обсъжда вота на недоверие към кабинета “Денков – Габриел“ заради политиката в националната сигурност и отбраната на страната, проектът да е в центъра на дебата.
Меdiapool представя основните въпроси около сделката.
1. Какво точно купува България?
Правителството ще закупи с междудържавен договор от САЩ 198 броя бойни и спомагателни машини, 183 от които от фамилията "Stryker".
Oсновната бойна машина е XM1296 Infantry Carrier Vehicles – Dragoon, от която ще получим 90 броя.
<iframe width="560" height="315" src="https://www.youtube.com/embed/b2fYMMaCvPs?si=WNG7Tqhk21PYHVbU" title="YouTube video player" frameborder="0" allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture; web-share" allowfullscreen></iframe>
С машините трябва да бъдат оборудвани три батальонни групи от състава на механизирана бригада.
2. Каква е цената?
Общата цена ще излезе над 2.5 млрд. лева, като в нея влиза и допълнителна покупка на боеприпаси.
Първата вноска ще бъде платена още тази година, ако бъде сключен договорът.
Най-сериозните плащания ще са през 2024 и 2025 година - по над 600 млн. лева.
Maшините няма да бъдат доставени готови. Те ще се асимилират в България, а амбицията е в рамките на проекта да бъдат изградени и възможности за ремонтиране на такъв тип машини у нас.
<iframe width="560" height="315" src="https://www.youtube.com/embed/pML6VmjhNHE?si=FDub2VUP9M8Ao0Ql" title="YouTube video player" frameborder="0" allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture; web-share" allowfullscreen></iframe>
3. Кога ще бъдат доставени машините?
Очаква се машините да бъдат доставени бързо предвид нарасналия оборот в сектора заради войната в Украйна, което е и голямо предимство на американското предложение.
Началото на доставките ще бъде третото тримесечие на 2025 г, а всички машини ще са налични през първото тримесечие на 2028г.
Основното количество от бойни и спомагателни машини ще бъде доставено през 2026 и 2027г., с темп на доставките от 10 машини на месец.
4. Критики към проекта и отговорите на МО
Основните критици на проекта – БСП, “Възраждане“ и “Има такъв народ“, смятат машините за стар модел, който не разполага с необходимите качества.
Според военния министър Тодор Тагарев обаче те представлят "най-подходящият баланс на мобилност, огнева мощ и защитеност за армията" и доказателство за качествата им е фактът, че се използват от американската армия.
Военната експертиза също е подкрепила изборът.
На пазара действително има машини от по-ново поколение, но България не успя да договори такива. Проектът се движи най-малко от десет години.
Той бе блокиран в края на управлението на последното правителството на Бойко Борисов, след като очаквано се оказа, че и двете подадени оферти - на финландската фирма "Patria" и на "General Dynamics" с машина PIRANHA - надвишават значително тогавашния таван на проекта от над 1.2 млрд. лева.
След това МО се зае отново да проучва пазара и твърди, че предложението на САЩ е най-изгодно от финансова гледна точка към момента.
5. Има ли проблеми с процедурата?
Правителството на Николай Денков преди две седмици даде разрешение за подписването на договора преди да има решение на парламента, както се изисква от закона.
Друг спорен въпрос е, че Министерският съвет е делегирал подписването на договор на директор на дирекция в МО, а не на министъра.
Тагарев обясни, че е преценено договорът да бъде подписан от директор като еквивалент длъжностното лице, което ще подпише от американска страна.
Към момента от МО твърдят, че в изпреварващото решение на МС няма проблем, но не е изключено то да бъде прегласувано.
Според юристи има опасност решението да падне, ако бъде атакувано по съдебен път.
|