| Резюме: | 
Зависимостта на България към Русия не може да продължи. Предстои да се случат ценностни промени. Войната в Украйна наистина е водораздел и за България, коментира в интервю за Мediapool дипломатът и бивш военен министър в правителството на Кирил Петков Драгомир Заков.
Тази зависимост е свързана и с някои форми на корупция, на въздействие върху вътрешната политика, на икономическите процеси, в не малка степен дори в социалната политика, добави той.
Според него разделението в българското общество по отношение на Русия няма е толкова ярко, ако България противодейства успешно на хибридните атаки.
По думите му във войната има преломен момент.
"Вижда се някакъв прозорец за Украйна в момента. Демокрацията в крайна сметка винаги побеждава. Това се вижда назад във времето и с Първата, и с Втората световна война, има много примери".
По думите му се случват промени и в Русия:
"Когато се разклаща една стъклена система, градена на нездрави основи, тя започва да рухва. Обикновено това става под натиска на събития от порядъка на това, което се случва в момента в Украйна. Русия затъва в Украйна, както направи това в Афганистан. Има много сходни признаци. В Русия има много здрави сили, които в момента могат да излязат на преден план и да започнат сериозен натиск върху режима", добави той.
България остана една от малкото страни в ЕС и НАТО, които не оказват директна помощ за отбраната на Украйна, това отразява ли се по някакъв начин на доверието на съюзниците към нас?
Не смятам, че се отразява. И НАТО, и ЕС, са организации, в които всяка една държава прибавя това, което може, като способности, възможности и политически решения. НАТО и ЕС са съвкупности от възможности.
Това не влияе по никакъв начин на доверието към нас, на присъствието ни и на комуникацията с партньорите ни.
Дори в условията на война България е много лесна цел на хибридни атаки, включително в сектора на сигурността. Смятате ли, че има системен проблем в българската реакция?
Многократно съм казвал, че България е в хибридна война и то от много време. Проблемът при нас е, че дълго време думата "устойчивост" бе някаква абстрактност, химера, а всъщност в рамките на страните-членки на НАТО и ЕС в последните години се обръщаше много внимание на тази устойчивост на ниво общество, не само в сектора на сигурността.
Неслучайно в скандинавските държави, например, говорим за цялостна устойчивост на равнище общество.
В България това бе пренебрегвано много дълго време. Това е свързано и с дезинформация, и с фалшиви новини, с тяхното противодействие, създаването на капацитет, осигуряването на достатъчно количество информация, до която да имат достъп българските граждани, особено младите хора.
Трябва да обърнем много сериозно внимание на това вече наистина и да имаме много ясна стратегия за противодействие на кибер атаки, дезинформация, фалшиви новини... Това са явления, които подкопават доверието и в държавните институции.
Това разделение в българското общество по линия на Русия и евроатлантическите ценности не ни ли превръща в най-лесното място за атака срещу целия Алианс?
Това не е явление само в България, а и в редица други държави. Именно хибридните действия вкарват подобно разделение. Това нямаше да се случва, ако всички български граждани, са информирани достатъчно за това, което се случва, а не са под въздействието на фалшиви новини.
Никой няма да изтрие добрите чувства на тази част от българите, които считат Русия за приятел и близка държава. Тези хора трябва да имат много ясна представа какво се случва в Русия, а и в която и да е друга конкретна държава. Имаме и рекурсът Северна Македония, където също имаме хибридно въздействие по отношение това, което се случва там и нашите отношение.
Ако имаме ефективно противодействие на хибридните въздействия, това разделение в нашето общество няма да е толкова ярко.
А какво смятате за клишето, че "България е троянски кон на Русия"? Има ли то реални измерения към момента?
Категорично не. Аз съм бил посланик в НАТО и мога да потвърдя от първо лице, че подобно нещо няма как да се случи. Троянски кон в такива организации не може да съществува. Това са по-скоро медийни клишета. От години се занимавам с НАТО, и не съм срещал ситуация, в която България да действа като троянски кон, на който и да било, не само на Русия.
България ли е най-зависимата страна от Русия в ЕС и НАТО?
Не във всеки аспект е най-зависимата. За съжаление в годините назад ние сме създали тази зависимост и в енергетиката, и по отношение на въоръжението ни. Вече е ясно, че няма как тази зависимост да продължи и в бъдеще.
Русия се показва като ненадежден партньор от много години. Това вече наистина излезе много наяве и няма как да няма преосмисляне. То ще дойде и отдолу, от самите бизнеси, от начина, по който се комуникира с руската държава.
Аз съм работил в бизнеса и не съм виждал частен бизнес, който да се чувства комфортно да работи с ненадежден партньор, независимо от цената, която му се предлага. В крайна сметка цената не е най-важното, сигурността на доставките не е по-малко важна. Ако се погледне по-дългосрочно, липсата на доставки, може да означава по-висока цена.
Тази зависимост е свързана и с някои форми на корупция, на въздействие върху вътрешната политика, на икономическите процеси, в не малка степен дори в социалната политика.
Чувам политици, които казват "Ние трябва да скъсаме всякакви зависимости. Не само към Русия, но и към всички други". Не мисля, че едни по-близки отношения със западноевропейски партньори, с трансатлантическите ни съюзници, могат да се поставят на равна основа със зависимости от Русия или руски проксита. Има разлика.
Предстои да се случат ценностни промени и войната в Украйна наистина е водораздел и за България.
Смятате ли, че има преломен момент във войната?
Да и той бе очакван. Украйна придоби много сериозни способности с оборудването, което получи. Очевидно и руската държава не е успяла да се подготви много добре за тази, както те я наричат, операция, а всъщност си е чиста война, военна агресия.
Вижда се някакъв прозорец за Украйна в момента. Надявам се, че Русия няма да стигне до крайни мерки, защитавайки някакви химерни интереси. Демокрацията в крайна сметка винаги побеждава. Това се вижда назад във времето и с Първата, и с Втората световна война, има много примери.
Какво мислите за процесите в Русия, има ли реална опасност за режима на Путин?
Това е неизбежно. Когато се разклаща една стъклена система, градена на нездрави основи, тя започва да рухва. Обикновено това става под натиска на събития от порядъка на това, което се случва в момента в Украйна.
Русия затъва в Украйна, както направи това в Афганистан. Има много сходни признаци и тук може би ще бъде още по-болезнено.
В Русия има много здрави сили, които в момента могат да излязат на преден план и да започнат сериозен натиск върху режима.
България стигна до консенсус да окаже помощ на Украйна с ремонта на военна техника. Не се ли бави този процес?
Процесът започна, когато бях министър. Преди да напусна министерството "ТЕРЕМ" бе предоставило конкретна оферта на украинската страна, след като вече бе подписан меморандум. Не мога да кажа докъде е стигнал отговорът на украинската страна, но българската страна бе направило всичко, което зависи от нея. Става дума за тежка техника, която може да бъде ремонтирана в заводите от холдинга "ТЕРЕМ". Украинците посетиха завода, видяха оборудването, запознаха се с възможностите ни, и мисля, че взеха правилно решение, че това е, с което можем да им помогнем.
За пореден път на дневен ред излезе и спешната модернизация на армията, след като няма възможност да се поддържа старото съветско въоръжение, на което все още разчита България. Смятате ли, че военното министерство има необходимия капацитет да реализира качествено едно ускорена модернизация, която изисква провеждането на много проекти едновременно?
Спешно е още отпреди 20 години. Проблемът е, че през годините в много случаи не бяха взети правилните решения или въобще не бяха взимани никакви. Във Военновъздушните сили, например, два пъти можеше да се придобият нови изтребители, но решението бе взето едва през 2018 година.
Положението не е по-различно и в другите родове войски.
Сега вече сме в ситуация, в която спешността вече наистина е много голяма.
И тук идва втората част на въпроса. Смятам, че в сегашната конструкция на Министерството на отбраната структурите, които се занимават с подобни проекти, имат ограничен капацитет.
Трябва да се погледне към начина, по който функционира министерството, по отношение на проектите и да се прецени дали не е добре да се приложат успешни практики от други страни членки, в които този процес е изведен в агенция към министерството. Това се случва и в НАТО. Трябва да се помисли кой е правилният подход, защото очевидно към момента има ограничения и като финансов, и като човешки ресурс, и като възможности.
В момента екипът на служебния военен министър завършва план-програма с 12 проекта, подготвянето на която започна по ваше време. Смятате ли, че служебен кабинет на практика трябва да завърши този процес и да начертае развитието на сектора през следващите десетина години?
Смятам, че служебният кабинет е стъпил върху това, което е готвил редовният кабинет. В този смисъл, виждам приемственост. Не смятам, че има рискове, тъй като в крайна сметка тази програма ще се гледа в Народното събрание. Тежката дума ще бъде на Народното събрание в ситуация, евентуално, на следващ редовен парламент.
Техниката наистина е важна, но ключовият аспект са хората в отбраната. Каквато и техника да придобием, без добре мотивирани, достатъчно добре платени хора, модернизацията губи смисъл. Ние в момент наистина имаме огромен некомплект.
Да, но има проблеми и с администрацията.
Опитахме се да направим много сериозни крачки напред. Приехме план за преодоляване на някои дисбаланси в системата, включително по отношение на хората, които вече са упражнили правото си на пенсия и продължават да работят. Това обаче е функция на големия некомплект. Ако успеем да запълним липсващите бройки с достатъчно мотивирани хора, няма да се налага да държим толкова много хора, упражнили правото си на пенсия, които получават и пенсия, и заплата.
Успяхме да увеличим заплатите, порциона също, намерихме начин да се увеличат и квартирните, предполагам служебното правителство ще финализира този процес. Това са елементи, които създават допълнителни стимули за запълване на този дефицит.
Направихме тези първи крачки, бих казал малко смели, имаше и доста сериозно противопоставяне на тези процеси, но в крайна сметка голяма част от военнослужещите приветстваха този подход.
Какво мислите за дебата да отпадне ли законовото задължение военните разходи над 50 млн. лева да бъдат одобрявани от правителството, а над 100 млн. лева – от парламента?
Тези лимити вече са задминати от времето, от инфлацията, от сериозното увеличение на цените на специалното оборудване в контекста на войната. Трябва да вземем предвид, че в бъдеще ще има и доста сериозни затруднения при доставките на специално оборудване, тъй като изпразнените складове в Европа трябва да бъдат запълнени.
Това ще изисква огромен капацитет в европейски и световен мащаб. Когато има голямо търсене и ограничено предлагане, цената скача.
По-скоро да се вдигнат горните граници или да отпадне тази форма на контрол?
Съществува институцията на парламентарния контрол, разбира се при действащ парламент. Народното събрание може винаги да бъде сезирано и аз смятам, че рискове за злоупотреби няма. Трябва да преминем вече отвъд мисленето, че в Министерството на отбраната се случват някакви далавери, и то да е единственото ограничено министерство. Има достатъчно много механизми на парламента да контролира министрите.
Все пак има дългогодишна практика на съмнения за нередности и различни схеми в министерството – и бизнес, и политически... Не е правилно да се демонизира, но едва ли е от полза да се правим, че всичко е наред.
Такива притеснения има и в много други министерства, особено ресурсни, но не са в подобен режим на ограничение. Не може да има двоен аршин. Отново ще подчертая ролята на парламента. Ако има нормален контрол спрямо изпълнителната власт, няма да са възможни схеми.
Не трябва да се забравя и ролята на специализираните органи, които трябва да следят за подобни нередности.
Как виждате реализиране на проекта за придобиване на нови бронирани машини, който вече години буксува?
Това е един от шест проекта за създаването на тежка механизирана бригада, каквато е нашата цел по линия на НАТО. Говорим за огромен ресурс. Бойната машина е гръбнакът. Трябва да се подходи наистина отговорно. Министър Каракачанов остави един доклад, в който се посочва, че няма как да се случи и като стойности, и като пари и т.н. Това, което се опитахме да направим, е да погледнем по по-различен начин към проекта. Сухопътни войски бяха заложили едни доста сериозни изисквания, способности, които може би не са необходими. Бяха се получили едни доста бутикови машини, което разбира се качва цената.
Ние се опитахме да подходим малко по-прагматично. Осигурихме, например, една много сериозна сравнителна таблица от Словакия, която вече мина по този път. В нея се сравняват много машини по най-различни параметри.
Оставихме база, на която да продължи да се работи. Доколкото разбирам, и служебното правителство продължава да работи сериозно.
Следващото редовно правителство трябва много бързо да финализира този процес, нямаме време да се бавим. Цените се качват драстично.
Какви са рисковете пред придобиването на втория транш изтребители F-16 Block 70?
Рискът е ако влезем в поредица от избори, нямаме нормално функциониращ парламент и не можем да се справим в някакви нормални срокове, до края на годината, с одобрението на този инвестиционен разход.
Иначе, не виждам какъв друг проблем би възникнал. Ще има редица атаки към финализирането на този проект, тъй като българските Военновъздушни сили с неговото реализиране получават една много сериозна въоръжена система, която дава превъзходство във въздуха.
Вие усетихте ли нещо подобно и от редовете на самите ВВС, които в последния момент обявиха, че имат въпроси и правителството не успя да одобри проекта?
Категорично не. Това бе един внимателен подход, тъй като при закупуването на първите осем машини се допуснаха някои дефекти в договора – не бяха поръчани всички въоръжения, имаше липсващи елементи. Всичко това е покрито с втория транш.
Подобни проекти изискват внимание и от ВВС подходиха много внимателно, за да не се пропусне нещо и всичко да е ясно. Това е добър подход и ще предотврати подобни атаки, ако се допуснали грешки.
Какви атаки очаквате?
Главно политически. Много от тях предимно за стягане на партийните редици, особено ако има последователни избори. Може да има и хибридни атаки към проекта, но мисля, че вече е много ясно какво правим и какво печелим с него.
Смятате ли, че България се възползва ефективно от членството си в НАТО и всички възможни инструменти на организацията?
Казвал съм многократно и като посланик в НАТО, и като директор в МВнР, че България не се възползва напълно от всички инструменти на членството си не само в НАТО, но и в ЕС.
Смятам, че последните години имаме напредък по тази линия. Започваме все по-добре да се възползваме от тези инструменти. Успяваме и все по-добре да защитаваме нашите приоритети и цели в рамките на тези две организации без да ги блокираме и да създаваме колизии. Успяваме в техните рамки да защитим националните приоритети, както правят и другите страни-членки, но под шапката на съюзния интерес, който трябва да продължи да бъде доминиращ.
Бихте ли станали отново част от изпълнителната власт?
Не се изключва подобно нещо, но не на всяка цена. Досега нито един пост не е бил на всяка цена за мен, няма да бъде и в бъдеще. Ще преценявам много внимателно всяка една опция и предложение. Ще участвам там, където се чувствам най-полезен.
Експертизата ми е в сферата на сигурността, отбраната и външната политика и може да бъде използвана по най-различен начин – като министър, посланик, служител на Външно министерство. Нито един пост не е на всяка цена.
|