| Резюме: |  Дали взривовете в България и Чехия са свързани със стремежа на Кремъл да попречи на оръжейните доставки за Украйна след началото на войната в Донбас? Христо Грозев от разследващия сайт "Белингкат" обяснява пред Дойче веле. Господин Грозев, съдейки по вашите последни разследвания, офицери от ГРУ може да са свързани с взривовете във военни складове и заводи в България в периода 2011-2020-а година, както и с експлозията в склада за муниции в чешкия град Врбетице през 2014-а. Целели ли са тези операции да бъде унищожено оръжие, предназначено за Украйна? Ние сме разследвали само взривовете през 2014-а в Чехия и през 2015-а година в България. Що се отнася до взрива през 2011-а (в склад на компанията ЕМКО на българския бизнесмен Емилиян Гебрев), той очевидно не може да бъде свързан с Украйна. Господин Гебрев, както и други български производители на оръжие и боеприпаси не са крили, че доставят муниции на Грузия. Възможно е взривът да е свързан именно с тези обстоятелства, но ние досега не сме разследвали този случай. Взривовете през 2015-а година в България бяха в складове, в които се съхраняваха оръжия и боеприпаси на ЕМКО и на други български производители със сключени договори за доставки в Украйна и Грузия. В същото време унищожените боеприпаси бяха съвместими с оръжията по съветски образец, които Грузия и Украйна тогава са купували от България. До 2015-2016-а година, когато Русия започна да участва по-активно във войната в Сирия, военните действия, свързани с конфликта в Донбас, бяха основна грижа за Кремъл. Така че мотивът за унищожаването на боеприпасите, предназначени за този регион, изглежда логичен. От разследванията става ясно още, че разполагате със записи на телефонни разговори между хора от ГРУ и руски офицери в Донбас, както и с украински сепаратисти. Така ли е? Не, нямаме записи на тези разговори, а само билинги (документи, които съхраняват данните за оказаните услуги на един или друг абонат в определен ден, б.ред.). Тази документация потвърждава, че през 2015-а и 2016-а година е имало чести контакти между ръководството на поделение 29155 на ГРУ, неговите сътрудници, които са били в България и Чехия (непосредствено преди взривовете, б.ред.) и представители на руските спецслужби в Донбас, както и с тамошните сепаратисти. И може да се каже, че те са участвали в конфликта в Донбас, това е така. Според чешките следователи, експлозията през октомври 2014-а година във Врбетице може да бъде свързана с неуспешния опит за покушение срещу българския бизнесмен Емилиян Гебрев. Защо не сте съгласни с тази версия? В такъв случай ГРУ би изглеждало много некомпетентно. Всяка проверка от тяхна страна би показала, че конкретни планове за транспортирането на точно тези боеприпаси към България през следващата година няма. А да се планира покушение за по-далечно бъдеще е много сложно. Затова мисля, че в случая става въпрос за грешка или неразбиране от страна на чешките власти. Как обаче се обяснява това, че между първия взрив през 2011-а година, за който съобщава българската прокуратура, и последния през 2020-а година има цело десетилетие? Ако приемем, че тези взривове са част от една и съща операция, как тогава да си обясним този дълъг интервал от време? След войната в Грузия имаше още няколко огнища на военни действия, свързани с Южна Осетия. Очевидно Русия е искала да унищожи запасите от боеприпаси, които биха могли да бъдат използвани от грузинската армия. През 2014-а започва нова война. Независимо от това, че подразделение 29155 е група към ГРУ за диверсии и убийства, то се грижи най-вече за интересите на руското министерство на отбраната. Ето защо неговите членове се активизират, когато започват нови войни. Успяхте ли да разкриете всички членове на звеното 29155? То се състои от около 30 души. До този момент сме установили фиктивните имена на всичките му членове, както и истинските имена на 27 души. Отне ни доста време да проследим тяхната активност в социалните мрежи, да анализираме данните от билингите и да изчакаме някои от тях да допуснат грешка. И наистина имаше такива грешки. Владимир Попов например, който беше в България седмица преди една от експлозиите, а в Черна гора преди неуспешния преврат през 2016-а година, при покупката на автомобил посочил телефонен номер, регистриран на истинското му име - Моисеев. Експлозиите в България се случиха и в държавни оръжейни фабрики и складове за муниции. Как агентите на ГРУ са успели да се доберат до тях? Досега предполагахме, че те са работили без местни помощници, тъй като частта 29155 е била засекретена дори в рамките на структурите на ГРУ. Те не биха рискували да разкрият плановете си на трети лица. Но случаят в Чехия говори за това, че все пак някой вътрешен човек в складовете им е помогнал. Извършителите са имали помощници и в България. В края на май 2015-а година стана пожар в специалната лаборатория на Министерството на вътрешните работи, където са се съхранявали всички веществени доказателства за първите две експлозии. Дотам определено не е било възможно да се стигне без помощта на вътрешни хора. Промени ли ГРУ методите си на работа, след като толкова много негови агенти бяха разкрити? Те загубиха огромна част от потенциала си, включително секретната група за поръчки 29155. След нашите разкрития през 2018-2019-а година тази част на практика бе разформирована. Затова сега на ГРУ му се налага да работи или като разчита на местни помощници, или на дипломати, което е много по-трудно, тъй като пътуванията на дипломатите са явни. Именно заради тези ограничения е възможно да настъпи известна пауза в международните операции на ГРУ. Но забелязваме и нови, млади хора - очевидно те набират ново поколение сътрудници. |