| Знайдено на сайті: | BNR - Bulgarsko Natsionalno Radio БНР - Българско Национално Радио |
| Мова: | 2 (Bulgarian / български) |
| Заголовок: | История от „Чернобил” или как ще изглежда светът, когато дойде краят |
| Резюме: | 
Оправдаваме напълно името си и изваждаме гайгеровите броячи. В „Изотопия” ви представяме разказ от първо лице за Припят и „Чернобил”. Как една огромна трагедия се превръща в тренд и повод за мейнстрийм туризъм? Каква е връзката между Литва и ядрената авария - говори географът и пътешественик Димитър Желев.
Не, не сме поканили поредния супер впечатлен турист, вдъхновил се от минисериала „Чернобил”, стегнал раницата и решил да види отблизо мястото, като се тагне с няколко селфита. Историята тук е друга, впечатленията също.
Димитър не е гледал филма преди да замине за Украйна. Пуска си го, след като се връща обратно в България. А всъщност филмът е сниман в Литва. Декор на напрегнатите сцени става АЕЦ „Игналина”, която е оборудвана със същите РБМК реактори с графитен забавител като чернобилската. Литовската централа в момента не работи. Вилнюс я затваря, защото това е едно от условията за приемане на балтийската страна в ЕС през 2004 г.
Но да се върнем на чернобилското приключение на Димитър.
Начало на ядреното посещение
„Имах възможността да отида до Киев през май и си зададох въпроса дали мога да посетя някой интересен обект в близост”, казва той. Изоставеният град Припят влиза в обсега на географа пътешественик.
„Мястото е доста популярно в света на науката, защото се случват редица процеси след изоставянето на населеното място от хората”, обяснява Димитър. „Припят се ползва като модел за това какво би се случило, ако в даден момент човешката цивилизация изчезне”.
Дистопичният полъх след събитията от 1986 г. и липсата на хора се отразява на животинския свят... но положително
„След инцидента в атомната централа са били избивани не само домашните, но и дивите животни, защото са определяни като преносители на радиация или „горещи точки”. Години по-късно обаче ситуацията се обръща: „Редица големи бозайници, които на много места в Европа са застрашени, там в момента са с много стабилни популации - кафявата мечка, вълкът, лисицата. Тези животни стават все повече, защото хората, които са естественият им враг, там вече ги няма. А радиацията не им влияе в параметрите, които е в момента”.
Не е опасна и за хората. „До ден днешен има хора, които работят там. Другите атомни реактори са изведени в експлоатация години по-късно след аварията. Предстои им няколко десетилетия техническо обслужване преди да бъдат консервирани. Така че има хора, които работят там всеки ден. От тази гледна точка зоната не е опасна”.
Гидовете в Чернобил показват на туристите неща, които ги няма във филма
„Има някои неточности във филма. Едно от тях е, че единствената вещ, която е можело да вземат със себе си при евакуацията, е била паспорт - нито храна, нито вода за пиене, никакви вещи. Докато във филма беше показана съвсем друг тип евакуация. Дори самите паспорти са били радиоактивни. В рамките на няколко седмици сменят личните документи на всички граждани".
Как серията от лъжи и пропаганда довеждат до огромно бедствие или за егоизма на властта
Трудно е инцидент с такъв мащаб да остане скрит за международната общност, смята географът.
„Радиационният фонд навсякъде в Европа се е повишил рязко и много бързо са разбрали другите държави, че има някакъв проблем. Подобен вид отношение на власт имащите към проблемите на обикновените хора не е нещо ново. Случвало се е от дълбока древност и ще продължи да се случва”.
Личната история „Чернобил”
Димитър е роден в годината, когато се е случил инцидентът. „Майка ми е била бременна с мен, когато е станала аварията. Близък роднина на майка ми, който е работил в армията, й е казал цяло лято да яде консерви и компоти и да не си купува нищо свежо от пазара. Така тя се е досетила, че има някакво замърсяване”.
От ранните детски години на Димитър темата „Чернобил” заема важно място в живота му. „Именно затова посещението в Припят и Чернобил за мен беше много силен момент. Успях да видя нещо, за което съм слушал цял живот”, продължава Димитър.
Целият разказ на географа пътешественик Димитър Желев чуйте в звуковия файл.
|
| Посилання: | 101155252 |
| google translate: | переклад |
| Дата публікації: | 13.08.2019 20:06:12 |
| Автор: | |
| Url коментарів: | |
| Джерело: | |
| Категорії (оригінал): | България |
| Додано: | 13.08.2019 21:17:25 |
|
|
|
Спільнобачення.ІноЗМІ (ex-InoZMI.Ruthenorum.info) розповсюджується згідно з ліцензією GNU для документації, тож використання матеріалів, розміщених на сайті - вільне за умов збереження авторства та наявності повного гіперпосилання на Рутенорум (для перекладів, статистики, тощо).
При використанні матеріалів іноземних ЗМІ діють правила, встановлювані кожним ЗМІ конкретно. Рутенорум не несе відповідальності за незаконне використання його користувачами джерел, згадуваних у матеріалах ресурсу.
Сайт є громадським ресурсом, призначеним для користування народом України, тож будь-які претензії згадуваних на сайті джерел щодо незаконності використання їхніх матеріалів відхиляються на підставі права будь-якого народу знати, у якому світлі його та країну подають у світових ЗМІ аби належним чином реагувати на подання неправдивої чи перекрученої інформації. |