Въпросът не е „необходим ли е диалог с Русия?“, а кому е повече нужен в този момент - на нас, европейците, или на руснаците? Кой е по-слабият в момента? Кой е в позицията да бъде по-отстъпчив по фундаментални въпроси като сигурност и суверенитет и по конкретни въпроси като Донбас, Скрипал, МН-17?
На пръв поглед по-отстъпчива трябва да е Европа. Не само заради влиянието на Русия в потушаването на сирийския конфликт и заприщването на бежанската вълна. Но и заради нарасналото ѝ влияние върху глобалната икономика, благодарение на формата ОПЕК+. При по-внимателно вникване обаче нещата не изглеждат толкова в полза на Москва. Защото влиянието ѝ върху цените на петрола се крепи на конюнктурни основи. А влиянието ѝ върху конфликта между Саудитска Арабия и Иран, който стои зад нескончаемите марионетни войни из целия Близък изток, е твърде ограничено. Това признават и наблюдатели от Москва, какъвто е Леонид Исаев от Националния изследователски университет „Висша школа по икономика“. „Договорихме се. Ще продължим да изпълняваме нашите договорености - както Русия, така и Саудитска Арабия - в размера, съгласуван по-рано. А за срока ще помислим - 6 или 9 месеца“, каза руският президент миналата събота след разговора си в Осака със саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман. Двайсетина думи от устата на Владимир Путин бяха достатъчни затова в понеделник сутринта цените на петрола да скочат с 3 процента на международните пазари. В следобеда на същия ден енергийните министри от ОПЕК потвърдиха сделката, а във вторник - и партньорите им. 22 държави-износителки на петрол последваха послушно, като на каишка, владетеля на Кремъл. Направи го, макар и с явно нежелание, и притиснатият от американските санкции Иран. Нарасналото влияние на Русия върху петролния пазар е плод колкото на обективни фактори като зависимостта на Саудитска Арабия от цените на „черното злато“, така и на добра дипломатическа игра. Свидетелство за това е как, също в Осака, и Доналд Тръмп отново заговори за развиване на диалога с руснаците. Но руският колос се крепи на глинени крака - сътрудничеството с Рияд и другите страни от Персийския залив е все още далеч от стратегическия избор на петролните шейхове. През годините руско-саудитските отношения претърпяха много възходи и падения, припомня в интервю за предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“ Леонид Исаев от московската Висша школа по икономика. Пример за „падение“ е саудитското финансиране на борбата на муджахидините в Афганистан срещу съветското нашествие през 80-те години на миналия век. След разпадането на Съветския съюз руското ръководство прави няколко безуспешни опита за сближение. Днешният започва след украинската криза и бележи кулминацията си през октомври 2017 година с безпрецедентното посещение на саудитски монарх - крал Салман - в Москва. Леонид Исаев сочи два фактора за сближението - за руската страна това е неблагоприятният ефект от събитията Крим и Донбас върху отношенията ѝ със Запада; за саудитците - необходимостта от икономическа трансформация, за да осигурят оцеляването си: „Все пак Европейският съюз преди санкциите осигуряваше половината от целия външнотърговски оборот на Русия. Опитите на Русия да укрепи по някакъв начин отношенията си със страните от Персийския залив безусловно произтичат от санкциите. Не бива да забравяме също така, че ситуацията в Саудитска Арабия налага на престолонаследника Мохамед бин Салман да разнообрази политическите и икономическите връзки на кралството“. И така - и двете страни имат стимули да вървят една към друга, но нещо все не им се получава: „Главният проблем в руско-саудитските отношения остава. Все още няма някакви фундаментални икономически предпоставки, които да ни свързват. Равнището на стокообмена ни е доста ниско“. Желанието на руската страна да промени това състояние на нещата е демонстрирано многократно. Амбициите ѝ по отношение на Рияд се очертаха още при посещението на крал Салман преди близо две години. „Росатом“ се надява да построи два АЕЦ-а в Саудитска Арабия; петрохимическият холдинг „Сибур“ иска да развива производството на каучук в Кралството; „Роснефт“ и „Новатек“ все още преговарят за съвместни проекти със „Saudi Aramco“; шефът на Руския фонд за преки инвестиции Кирил Дмитриев говори за удвояване на инвестициите в следващите три години, а енергийният министър Александър Новак - за десетки милиарди долари. „Проектите, които обсъждаме със саудитците, са наистина много. Проблемът е в това, че по твърде малко от тези проекти успяваме да достигнем до конкретни договорености, които подписваме и реализираме. Един пример е проектът на „Новатек“ за изграждане на нов гигантски терминал за втечнен природен газ в Арктика, на Гиданския п-ов, с прогнозна стойност от $21 млрд. В Arctic LNG-2 е заложена амбицията на Русия да се превърне в конкурент на Катар в глобален мащаб. Рияд също има интерес в него, за да пренастрои енергетиката си на газ. Но преговорите с „Арамко“ продължават вече близо две години. Дори преди два месеца вестник „Ведомости“ писа, че саудитците са се оттеглили, недоволни от предлагания им дял. Но краят на юни наближи - срокът на споразумението за ограничаване на петролните добиви изтичаше. И в този момент саудитският интерес към терминала в Гидан се „възроди“. Възродиха се и приказките за инвестиции в руския аграрен сектор, в производството на етанол и пр.“, казва руският експерт. ОПЕК+ е наистина от голямо значение за Рияд. От първите договорености в края на 2016-та до есента на 2018-та цената на петрола се вдигна от $45 на $80 долара за барел - това е равнището, от което Рияд се нуждае, за да финансира без дефицит огромните си харчове за високия жизнен стандарт на кралските поданици и за марионетките и съюзниците си, пръснати из Близкия изток, Северна Африка и Централна Азия. Леонид Исаев: „Проблемите, които обсъждаме сега със саудитците - и проблемът с петрола, и проблемите в Йемен и Сирия - са достатъчно заплетени, за да смятам, че в средносрочна перспектива ще има за какво да общуваме с Рияд“. Ключов етап в това общуване бе анонсиран наскоро - през октомври Владимир Путин ще върне гостуването на крал Салман. Тази визита е твърде високопоставена, за да мине без някакви смислени съглашения. Затова обявяването ѝ е явен сигнал за нов тласък в двустранните отношения. Ще се преродят ли те в политически съюз е малко вероятно - той би бил несъвместим както с руските усилия за балансиране между Рияд и Техеран, така и със стратегическия съюз на Рияд с Вашингтон: „През последните години Саудитска Арабия никога не е отказвала подкрепа за Съединените щати по принципни въпроси. И тази подкрепа не опира до петрола“. Изминалата седмица бе знаменателна с това, че измина без нито един танкер да бъде взривен. Такива инциденти станаха обичай в Оманския залив, откакто през май Доналд Тръмп затегна кранчето на иранския износ. За сметка на това атаките на йеменските съюзници на Иран срещу Саудитска Арабия продължиха да нажежават напрежението. Можем ли да се надяваме на руска помощ в гасенето конфликтите в региона? Отговорът е по-скоро отрицателен. По две причини: двойствените мотиви и ограничените възможности на Кремъл. Ако саудитско-иранският раздор прерасне във въоръжен конфликт, това наистина ще бъде много сериозно изпитание за целия регион. Този конфликт несъмнено ще засегне Русия, сочи Леонид Исаев. „Иран в края на краищата е наш съсед през Каспийско море. Така че Русия в никакъв случай няма интерес в една сериозна дестабилизация на региона и, в частност, на Иран“. Но марионетните войни в Близкия изток са удобен повод за намеса на външни брокери, търсещи „услуги“; „добра“ предпоставка са за оръжейни сделки, а и вдигат цената на петрола. Това са все косвени облаги за Москва. „Ако Саудитска Арабия и Иран се карат, без да излизат от определени граници, и ако последиците са косвено благоприятни за нас, то, мисля че може би имаме интерес в това“. Може ли Москва да възпре ескалация? На първо място, тя трудно сдържа Техеран: „ За нас Техеран е неудобен съюзник. Даже не бих го нарекъл "съюзник". И се превръща в проблем, когато трябва да преговаряме за Сирия, за Йемен. Желателно е в Техеран да има по-сговорчив режим, за връзките с който руските компании да не се подлагат на санкции и да могат по-активно да търгуват с Иран“. И, на второ място, Москва може да говори на Рияд, но Рияд, по разбираеми причини, слуша Вашингтон. А сегашната администрация във Вашингтон говори само за противопоставяне на Иран. „Сигурен съм, че при Обама нямаше как да видим ескалация, като днешната. Защото Обама имаше по-гъвкав подход към страните от Близкия изток. При Тръмп подходът е радикален - той ясно обозначи ислямския режим в Техеран като незаконен. От тук и радикалната политика на Рияд по отношение на Техеран“, смята Леонид Исаев. Интервюто можете да чуете в звуковия файл. |