| Резюме: |  Режимът на Путин има прекомерен контрол над медиите, но не може напълно да задуши плурализма на мненията. Освобождаването на журналиста Иван Голунов само на пръв поглед засяга само неговия живот. Спектакълът от последните дни показва, че преобладаващото на Запад черно-бяло възприятие за Русия е невярно, пише германският в. "Цайт". И допълва, че има два упорити мита. Първият е, че Путин е суперхитрец, който командва всички и контролира всичко. Вторият мит: всички медии в Русия са приобщени към господстващата идеология – а ако някой все пак критикува Путин, трябва да се опасява за живота си. Независимо от всички неблагоприятни фактори и заплахи обаче, в Русия все още съществуват независими медии, отбелязва "Цайт". На първо място, благодарение на тях стана известно кой стои зад покушението на Сергей Скрипал в Солсбъри, как Кремъл се намесва в изборите в други държави или как води война в Източна Украйна и в Сирия. Второ, арестуваният и впоследствие освободен разследващ журналист Иван Голунов никога не е писал за Кремъл. Той разследва корупцията в Русия, преди всичко в Москва. Още преди Голунов да бъде освободен, разследващият журналист Роман Доброхотов заяви, че арестът очевидно е инициатива на служители от спецслужбите, които са заобиколили Кремъл. Ако говорите с Доброхотов и други журналисти за работата им в Москва, става ясно, че те са принудени да се ориентират в сложна плетеница от закони, неформални правила и съперничество. Тази система е белязана от битка за власт между структурите по сигурността, конфликтни интереси и завист. Системата е непредсказуема и тази непредсказуемост, от една страна, е крайно рискована за журналистите, правозащитниците и опозиционните политици, но от друга страна, създава ниши. Трудно е да се схване, защо е по-опасно да се пише за подмосковската гора, отколкото за това, че Путин трови хора в чужбина, коментира Доброхотов. "Когато правих разследването за Солсбъри и Скрипал, много хора ми казваха, че ще се окажа зад решетките или ще ме убият. Но тогава днес нямаше да ме има тук", допълва той. "Цайт" припомня, че след преизбирането на Путин през 2012 г. известните журналисти постепенно са изтласкани от големите руски медии. В резултат на това те попадат в по-малки онлайн проекти. Доброхотов минава онлайн през 2013 г. заедно със сайта The Insider (сега партньор на английския разследващ сайт Bellingcat). Елизавета Осетинская, бивш главен редактор на медийния холдинг "РБК", основава с приятели проекта The Bell. Нейният колега Роман Баданин създава специализираното в разследвания издание "Проект". Непредсказуемостта не е изобретение на путинизма. Тя съществува от по-рано, от времената на перестройката през 1980-те години, когато хватката на държавата отслабваше. Личните отношения с Политбюро можеха да дарят небивали привилегии, казва журналистката Наталия Ростова, която изследва медиите от времето на Горбачов. Например, главният редактор на "Московские новости" е могъл да си позволи повече от останалите, него го е защитавал лично Александър Яковлев, реформатор от Политбюро. През 1990-те години цензурата изчезна. Журналистите можеха да пишат и да говорят за всичко. Но започва историята на зависимостта, която може да види и днес. Олигарси купуват вестници и телевизии. В повечето случаи те разрешават на редакциите да работят спокойно, но представата, че медиите се явяват на първо място инструменти, битува от тогава. По това време са извършени и първите поръчкови убийства на репортери, някои от които никога не са разкрити и досега. През 1996 г. президентът Борис Елцин се разболява и губи популярност, но той винаги е имал подкрепа от страна на олигарси, които са собственици на главните медии в Русия. Когато преди решаващия тур на изборите Елцин получава инфаркт, главните редактори запазват мълчание за това, за да не поставят под риск победата му. По такъв начин Путин е осъзнал още при Елцин, как може да използва медиите. Веднага след като идва на власт, Путин взема под свой контрол телевизиите. Критично настроените олигарси са заставени да продадат своите телевизионни канали. Собствениците на най-големите вестници трябва да се съгласят на компромис – така например например медиахолдингът "РБК" уволни главните си редактори. Техните приемници внезапно заговориха за "червени линии", които журналистите не бива да престъпват – макар че в действителност, никой не знае къде именно минават тези линии. "През 1990-те години олигарсите в Русия използваха медиите като инструмент в битката си един срещу друг. Сега те ги използват, за да демонстрират своята лоялност", коментира Ростова. В Русия все още съществуват 2-3 всекидневни вестника с критично съдържание, отбелязва "Цайт". Има предавания, разобличаващи лъжите на Кремъл, печатни медии, които преживяват само благодарение на компромиси, има го и известното издание "Новая газета", в чиято конферентна зала висят портретите на шестима убити негови служители. По-нататък "Цайт" посочва, че дори в провинцията, където да си журналист е особено опасно, има смели медии (например Znak в Екатеринбург, 7x7 в северозападния регион, "Бумага" в Санкт Петербург или "Тайга.инфо" в Сибир). Общо около дузина медии са извън хватката на Кремъл. Те имат огромно пространство за дейност в мрежата, макар че повечето от тях са с малък обхват. Сега Кремъл се опитва да постави под своя контрол и интернет. Освобождаването на Иван Голунов не е знак за промяна, а знак за произвол. Този произвол още утре може да застигне следващия журналист – никой не знае къде, никой не знае кога и никой не знае кой ще бъде застигнат, пише в заключение "Цайт". |