| Резюме: |  Пак сме на 111-то място по свобода на медиите. Международната неправителствена организация "Репортери без граници" оповести годишния Индекс за свобода на пресата. И въпреки, че страната ни беше председател на Съвета на ЕС през първата половина на миналата година, това вместо да подобри ситуацията я е влошило на фона на това, че запазваме една от скандално най-ниските си позиции по този показател за свобода.
България заема място между Етиопия, която има същия индекс като нашата страна (35.11), и Мали - 112-о място. Само за сравнение, по-добре от нас, с по-висока свобода на медиите са държави като Ангола, Кувейт, Гвинея, Непал... От сродните нам бивши соцдържави ни изпреварват във възходящ порядък по свобода на медиите Молдова ( № 91), Македония (№ 95) и Украйна (102). Дори Косово е доста преди нас със значително по-голяма свобода на медиите там.
И в тази посока можем да дадем един показателен пример. Преди няколко години успяхме да направим едно интервю с Н.В. цар Симеон II в резиденция Врана. Интервюто беше със съдействието на хора от екипа му, продължи около час и когато приключи бившият български монарх продължи да води свободен разговор с екипа ни. От това се получиха едни чудесни теми, които прераснаха в две отделни интервюта. Едното беше подготвено за вестник „България" в Чикаго, САЩ, а другото беше предложено на един български информационен сайт със седалище в София.
В Чикаго интервюто с Негово Величество излезе абсолютно коректно и точно във вида, в който беше предадено. Нито заглавието беше променено, още по-малко пък съдържанието беше пипано от редактори. Това прави чест на ръководството и на колегите от вестник „България", че когато получат текст, те не го променят. Ако има забележки, се пише на автора, изясняват се неяснотите, ако има такива, което е изключително рядко, а след това публикацията е точно това, което авторът е изпратил.
Това обаче е едната страна. Другата страна беше въпросният сайт в София, който получи интервюто с Негово Величество напълно безвъзмездно. Уговорката на главния редактор беше, че не могат да изплатят хонорар. Екипът ни дори не беше и повдигал темата за хонорар, просто идеята беше интервюто да види бял свят и то видя,...за съжаление! Редакторите от въпросния сайт си позволиха не само да променят заглавието, което напълно промени и посланието. Очевидно редакторите не долюбваха Негово Величество и си позволиха и още нещо. Пред интервюто добавиха едно каре, което въвежда в темата и което напълно променя смисъла на самото интервю. Отправиха директна критика към царя и неговата политика като премиер на страната преди години, въобще грубо се намесиха в темата и злепоставиха напълно автора. Последва обаждане от кабинета на Негово Величество с молба материалът да бъде свален незабавно от сайта, защото това, което се пише там, не е било казано от царя. Препратихме основателно гневната реакция към ръководството на въпросния сайт. Интервюто не беше свалено, явно са се разбрали по някакъв начин. Въпросът е, че екипът ни първо мислеше да предложи двете интервюта с Негово Величество на двете издания, но после решихме, че разговорът с него е проведен в контекста на интервю за вестник „България"-Чикаго и ако се пуска второ интервю, трябва да вземем разрешение за това от кабинета на царя. Слава Богу, че постъпихме така, защото ако не бяхме взели такова разрешение, при некоректната намеса на редакторите на сайта в София, царят имаше пълно основание да ни съди. Ние обаче имахме разрешение и всичко мина без последствия.
Ето това е един пример за липса на свобода на медиите в България. Как в Чикаго, във вестник „България" статиите се публикуват дори понякога с авторовите правописни грешки, а в София публикациите много често биват манипулирани и на практика се променя смисълът, съдържанието, посланието и обекта на тематиката...!?
И само още един пример. Преди години пуснахме статия в български вестник в София, в която се говореше за църковни „съсъди". Това са съдове, които се ползват при богослужебни действия в храма. Ставаше дума за параклиса на военната ни академия. Една коректорка тогава обаче решава, че авторът е сбъркал и вместо „съсъди", поправя думата на „съседи". Така излиза, че военната ни академия се сдобила не с нови „съсъди" за богослужението в параклиса, а се сдобила с нови съседи! Точно в този момент обаче се строеше сградата на Държавна агенция „Национална сигурност" и строежът беше точно до военната ни академия, та тогава излезе, че едва ли не иронизираме създаването на новата агенция с въпросната статия за новите „съседи" на академията...! Ето как се променя смисъл и как се злепоставят журналисти и журналистиката въобще, дори и понякога това да не е умишлено.
За това става дума, че колегите ни от вестник „България" в Чикаго, работейки в една различна среда от тази в България, успяват да спазват едни напълно коректни и професионални стандарти, докато в България тези стандарти съществуват като постулати, но не се спазват въобще и това е причината да сме класирани на това незавидно място по свобода на медиите, отново, за поредна година, което е много жалко...!
Венцислав Жеков
кореспондент на в. „България" в София |