| Резюме: |  Македония няма интерес към планирания от България газов хъб "Балкан“, но пък обсъжда със София изграждането на втора транзитна газова връзка при Петрич-Струмица заради предстоящата газификация на южната част на страната. Скопия все още се чуди дали да участва в реализацията на АЕЦ "Белене“ като заяви договор за изкупуване на тока от бъдещата мощност или да вземе миноритарен дял от ядрената централа. Скоро няма да има магистрала и жп линия между двете държави и се търсят начини как БДЖ да си прибере над 7 млн. евро дълг от македонските железници. Това стана ясно по време на първото заседание на новосформираната междуправителствена комисия, състояло се в Скопие, на което бяха обсъдени на експертно ниво теми от областта на енергетиката, транспорта, земеделието и икономиката. Комисията се председателства от транспортните министри на двете държави Росен Желязков и Горан Сугарески. От македонска страна обявиха, че нямат интерес да участват в проекта за газовия хъб у нас, но все пак разглеждат възможностите за увеличаване на вноса на природен газ от България, макар да не се използва напълно капацитетът на сегашната транзитна връзка, по която през наша територия страната получава руски газ. Обсъжда се нова връзка край Петрич и Струмица, откъдето е македонският премиер Зоран Заев. Необходимостта от такава се разглежда заради предстоявата битова газификация на региона. От българското министерство на енергетиката посочиха миналата седмица пред Mediapool, че разширението на газопреносната ни система за включването на руския газопровод „Турски поток“ към Западна Европа, предвижда доставка за Македония. По-вероятно обаче тя ще замести сегашните количества газ от "Газпром“, пренасяни по маршрута през Украйна, Румъния и България. Скопие потвърди интереса си за участие в процедурата за търсене на стратегически и по-малки инвеститори в АЕЦ "Белене“, както и потребители, които да резервират дългосрочно количества електроенергия от централата. Този търг предстои да се обяви до края на март по думите на вицепремиера Томислав Дончев от преди два дни. В Скопие обаче още не са решили дали ще поискат малък акционерен дял от ядрения проект или да купуват ток. По време на заседанието стана ясно още, че български фирми имат интерес да реализират проекти за изграждане на възобновяеми енергийни източници в съседната ни държава, както и че продължава сътрудничеството с Българската независима енергийна борса по създаването на подобен пазар и в Македония с цел сформиране на балканска борса за търговия с ток. Скоро обаче няма да има жп връзка между двете държави. Посочено бе, че при оптимистичен сценарий тя може и да стане готова до 2025 г. В момента се търси финансиране за изграждане на 16 км участък край Крива паланка. Готов е техническият проект за това трасе, което е най-трудният за изпълнение участък, тъй като минава в планински местности. Стана ясно, че БДЖ има да си прибира над 6 млн. евро от македонските железници, които са ползвали български подвижен състав и не са си плащали за това от 1991 г. |