| Резюме: | 
Според днешните статистики на около четири секунди на планетата Земя се ражда нов човек. При това появата му в наши дни нерядко се случва в контекста на модерни реалности, свързани с асистираната репродукция, зачеването „ин витро“, сурогатното майчинство, фермите в страни като Украйна и Индия за „майки-фурни“, както някои ги наричат. Разбира се, и с така наречените „изкуствени утроби“, които съвременните технологии вече са на път да постигнат. Неотдавна, след решение на Апелативния съд, жителка на Великобритания получи разрешение даже да износи и роди собствените си внуци след смъртта на дъщеря си, пожелала това, преди да си отиде от белия свят. Заговори се дори за права и достойнство на човешкия ембрион не само в етичен, но и в юридически смисъл на думата. Променят се като цяло традиционните ни представи за семейство и родителство, все по-решително и до голяма степен – безкритично се борави с понятия като „заместващо майчинство“ и „репродуктивна свобода.“
До къде стигнаха в осмислянето на тези взаимосвързани, но нееднозначни процеси в настояще и бъдеще време специалистите в областта на биоетиката и биоправото? Отговорите търсим заедно с ръководителката на програма „Интегративна биоетика“ към СУ „Св. Климент Охридски“ доц. д-р Валентина Кънева, на философа от Алма Матер проф. д-р Стилян Йотов и на първия преподавател по биоправо у нас, докторът по гражданско и семейно право Стоян Ставру.
|