| Резюме: | 
С функциониращ парламент и стабилно правителство българските граждани могат да преминат успешно през предизвикателствата на предстоящата зима с високи цени на природния газ и електроенергията като се въведат гъвкави енергийни мерки, съответстващи на направените миналата седмица европейски предложения. Такива може да са въвеждането на три цени на електроенергията за бита според потреблението им, връщането на малките предприятия на регулирания пазар и непълно подпомагане на индустриалците, за да имат те стимули да спестяват енергия или да изграждат собствени възобновяеми енергийни източници.
Това коментира пред Mediapool бившият председател на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) Станислав Тодоров по повод идеите на Еврокомисията със срок на действие от 1 декември 2022 – 31 март 2023 г. Те са за спестяване на ток в пиковите часове, за да се намали производството на такъв от природен газ и това да се отрази респективно върху пазара и цените на синьото гориво; за изземане на приходите на производители на ток при постигнати от тях цени над 180 евро/МВтч и инвестирането им в мерки за подпомагане на уязвимите потребители, за енергийна ефективност и за нови ВЕИ; както и на свръхпечалбите на петролните и газовите компании.
Според Тодоров предложените от Брюксел временни мерки ще помогнат за успокояване на пазара на енергийни ресурси. "През зимата огромна част от домакинствата в Европа се отопляват на газ и когато търсенето обективно се увеличи е вероятно да видим непоносимо високи цени на газа и електричеството. Мерките, предложени от Европейската комисия, имат за цел да се намали консумацията и да се осигурят финансови средства за подпомагане на най-застрашените бизнеси и домакинства във всяка европейска държава", коментира той.
Ексшефът на енергийния регулатор припомни, че в България има действащи мерки за бита и бизнеза. За домакинствата бяха запазени миналогодишните цени на електричеството чрез пренасочване на субсидиите за зелена енергия от ВЕИ като компенсации към битовите потребители и вдигане на квотата от енергия от АЕЦ за защитения пазар от 20 на 30%. Бизнесът получава компенсации за цена на електроенергията над 250 лв./МВтч, от свръхечалбите на държавните електроцентрали, които постъпват във Фонда "Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС) именно за тези помощи.
Тодоров смята, че в синхрон с предложението на ЕК за изземане на приходите на производители на ток над 180 евро за мегаватчас у нас трябва да се приеме закон, който да задължава и частните електроцентрали да внасят във ФСЕС всички приходи над 360лв. за МВтч. Според европейските виждания това не трябва да важи само за газовите централи. У нас има само една такава – ТЕЦ "Варна", в която мажоритарен акционер е почетният лидер на ДПС Ахмед Доган.
"За да има видимост на цените, всички сделки за продажба на електричеството следва да се сключат на организиран пазар независимо дали имат действащ дългосрочен договор. Също така енергийната борсата БНЕБ следва да намали неколкократно таксите, които начислява, защото започнаха да стават бреме за участниците на пазара на електроенергия", коментира още Станислав Тодоров.
Според него компенсирането заради скъпите ток и газ трябва да е структурирано така, че да защитава най-уязвимите, но и да стимулира спестяването на енергия. "В момент действащите схеми за компенсации не стимулират спестяването на енергия. Това се отнася както за битовите потребители, така и за бизнес потребителите", отбелязва той.
Бившият регулаторен шеф смята, че битовите потребители могат да бъдат стимулирани да спестяват електроенергия с въвеждане на три тарифи в зависимост от консумацията им. Те биха могли да са цена от 20 стотинки за киловатчас при потребление до 300 кВтч, 30 ст./кВтч при консумация от 300 до 600 кВтч, 40 стотинки за ползвана електроенергия над 600 кВтч.
"За да се осигури намаляване на консумацията в пиковите часове (09-11 и 18-20), цената в тези часове следва да е на по-висока ставка (например 30ст./кВтч)", допълва Станислав Тодоров.
Все още обаче съществена част от електромерите не са "умни" и не е възможно въвеждането на повече от сегашните дневна и нощна тарифа. Подмяната на уредите за измерване на потреблението влиза в инвестиционните програми на електроразпределителните дружества, а рязкото им увеличаване би означавало допълнителен ръст върху цените на тока.
"При бизнес потребителите бих препоръчал да се подпомага само част от консумацията (напр. 2/3 от средно месечната консумация), така че да са заинтересовани от въвеждане на енергоспестяващи технологии, сключване на изгодни договори и инвестиране в собствени източници на електроенергия", доразвива тезата си той.
Тодоров смята, че основното предизвикателство у нас ще са сметките за парно и за газ за газифицираните домакинство. "Една от опциите в България е общественият доставчик "Булгаргаз" (в съответствие с разпоредбите на закона) да предоставя газа, който е с най-ниска цена приоритетно за домакинствата. А останалите количества газ "Булгаргаз" , вече като търговец, следва да ги продава на газовата борса на индустриалните потребители и други търговци. Така ще се осигури газ и парно на поносими цени за българските граждани, които са най-застрашени през студените месеци", аргументира се той.
Същото Тодоров предложи още докато беше председател на КЕВР, преди изборът му за такъв да бъде обявен за незаконен и начело на енергийния регулатор парламентът върна стария шеф Иван Иванов. В момента членове на КЕВР искат да се извършат такива промени в наредбата за образуването на цената на газа, срещу което скочи бизнесът, а Иванов заяви, че ако се тръгне към такава стъпка, трябва широка дискусия и общоприемливо решение.
По повод коментарите на редица енергийни експерти, че изземането на приходи от електроцентралите над тавана от 180 евро/МВтч ще се отрази негативно върху инвестиционните им намерения Тодоров прогнозира, че тази инициатива на ЕК ще срещне много съпротива в България. "Защото в българското общество има много недоверие и всеки предпочита да се спасява по единично. Това важи и за политиците, и за бизнеса, и за гражданите. Затова всяка законодателна инициатива, която изисква някакви жертви, разходи или усилия се посреща със съпротива", коментира бившият регулаторен шеф.
По думите му е важно да се разбере, че предлаганите от Брюксел мерки са временни, но ако не се предприемат решителни и конкретни действия, енергийната криза ще се отрази катастрофално на множество бизнеси и домакинства.
"В момента повечето дружества, в сектор енергетика реализират огромни печалби, които не са очаквали и които не са заслужили. Това става поради войната в Украйна и е за сметка на всички потребители. Временната намеса, която не бива да се превръща в дългосрочна политика, е нужна", смята Тодоров.
Според него е важно да се ограничи използването на газови централи, които обичайно се включват в пиковите часове, за да покрият потреблението, защото тяхната цена е непосилна за обществото. "Целта е да се използват само централи с технологии, които покриват базов товар, защото ползват горива, които не зависят от Русия – електроенергия от ядрени, въглищни централи, вятър и слънце, чиито цени са и най-ниски. Така, чрез намаляване на консумацията с 5%, директно ще се намалят цените на електроенергията, съгласно принципа на търсенето и предлагането", заявява експертът.
На мнение е, че е важно България да не бяга от препоръката за намаляване на потреблението в пиковите часов, защото пазарът ни на електроенергия е свързан директно с тези на Гърция и Румъния, а нашите съседи имат много газови централи, които влияят пряко на цената на електроенергията в България в пиковите часове. Макар че, според Тодоров, трябва много добре да се прецизира кои ще са пиковите часове, защото с навлизането на фотоволтаичните централи динамиката на цените през денонощието се променя. През последната година цените на дневната енергия между 10 и 16 часа са много ниски заради включването на фотоволтаичните инсталации, често по-ниски дори от цените през нощта. Така като пикови часове остават около 5 часа в отрязъците между 08:00-10:00ч. и 18:00-21:00 ч, дава пример той.
Бившият шеф на КЕВР определя като добро решението на ЕК да позволи регулирани цени на тока под себестойност и връщане на малки и средни предприятия на регулирания пазар.
"Аз лично съм убеден, че битовите потребители, както и малките и микро предприятия нямат способности и не могат да сключват успешно договори на свободния пазар на електроенергия. За тях най-доброто решение е да останат на регулирани цени. Например, наивно е да се мисли, че един фризьорски салон или ресторант ще започне да събира оферти за електричество и ще сменя доставчика си всеки месец. Не случайно и в момента над 200 000 бизнес потребители нямат избран търговец и получават електрическа енергия от краен снабдител. Свободният пазар на енергия е нужен и полезен само за големите и средни предприятия, както и за индустриалните консуматори", коментира Тодоров.
По думите му, за да стане това, трябва да се промени Законът за енергетиката и КЕВР да приеме ново ценово решение за цената на електроенергията, като в него определи регулирана цена за малките бизнес потребители.
"Следва да се има предвид, че регулирана цена за малкия бизнес ще е различна от регулираната цена за битовите потребители. Моето предположение е, че ще бъде около сегашните нива от 250 лв/МВтч", посочи още той.
Тодоров коментира още, че предложеният таван от 180 евро/МВтч, над който ще се изземат приходи, не ограничава цената на електроенергията и тя продължава да се определя от търсенето и предлагането, затова и данъчните приходи остават същите, както и не се повлиява количеството и приходите от износ на електроенергия. Тоест България, която се превърна в третия най-голям износител на ток в Европа, няма да пострада и данъчните приходи да изтичат в съседни пазари.
Признава обаче, че има опасност от измами на производители и търговци с цел съхранение на приходи и затова е важно да има стабилно правителство, така че данъчните и регулаторните органи да направят своите проверки и изчисления, и да упражнят правомощията си.
|