Резюме: |
Украйна се опитва да убеди западните си съюзници да подкрепят предложението й, според което всяко мирно споразумение с Москва да включва многомилиардни репарации от Русия, отчасти чрез използването на замразените активи на руската държава и руски олигарси.
Украйна лобира пред Генералната асамблея на ООН да приеме резолюция, която да стане база за създаването на международен компенсационен механизъм, който може да доведе до изземането на около 300 милиарда долара руски държави активи зад граница, пише британският в. "Гардиан".
Американското министерство на правосъдието заяви през юни, че САЩ и съюзниците им са замразили активи на руския елит на стойност 30 млрд. долара, както и задграничи активи на Руската централна банка за 300 млрд. долара.
Украинският зам.-министър на правосъдието Ирина Мудра беше миналата седмица в Лондон да дискутира темата с британското външно министерство, след като преди това лобира за каузата пред Съвета на министрите на Съвета на Европа в Страсбург заедно с Олена Зеленска, съпруга на украинския президент Володимир Зеленски. Мудра, която е бивш банкер и е добре подговена с юридическите и политическите детайли по въпроса за репарациите, води разговори в Германия, Париж, Брюксел и със зам.финансовия министър на САЩ Елизабет Розенберг.
В края на срещата в Страсбург министрите от Съвета на Европа подкрепиха принципно репарациите, но реагираха хладно на конкретното украинско предложение, отбелязвайки, че са "приели с интерес предложенията на Украйна за създаване на всеобхватен международен механизъм за компенсации, включително, като първа стъпка, международен регистър на щетите".
Финансовият министър на САЩ Джанет Йелън заяви, че репарациите биха били незаконни съгласно сегашния американски закон.
Украйна обаче стана все по-амбициозна в настояването си, че каквато и да е дефиниция за военна победа трябва да включва руско съгласие за репарации – искане, на което Москва ще се съпротивлява и което би усложнило каквито и да е мирни преговори. Този въпрос не е свързан със създаването на правен механизъм за привличане на руски лидери под отговорност за военни престъпления.
Запознати с разговорите за репарациите в Лондон са останали с впечатление, че принципният британски ентусиазъм по отношение на плана се сблъсква потенциалните правни проблеми, както и проблеми с правото на собственост, свързани с украинските предложения.
Доводът е, че ако активи на Руската централна банка бъдат конфискувани, а не замразени както е в момента, каквито и да е западни активи зад граница могат също да станат жертва на конфискация. Държавната собственост в чужбина е защитена съгласно доктрината за държавния имунитет – принцип, въведен от ООН през 2011 г., който предоставя на чужда държава имунитет от юрисдикцията на местните съдилища, поне по отношение на нетърговски дейности.
През май, съвместно с юридическия факултет на Колумбийския университет, Украйна създаде проект за международни искове и обезщетения (International Claims and Reparations Project), включващ британския адвокат Алисън Макдоналд, бившия правен съветник на Държавния департамент Джеръми Шарп и двама професори от Колумбийския университет - Лори Дамрош и Патрик Пиърсол. Те твърдят, че има исторически прецеденти за изземване на руски държавни активи, посочвайки искове за обезщетение, предявени срещу Ирак след нахлуването в Кувейт; компенсация, изплатена от Иран на САЩ за кризата със заложниците в посолството, и неотдавнашното изземване от САЩ на активи на Афганистанската централна банка.
Украйна приема, че в момента руските държавни активи в чужбина се ползват със суверенен имунитет, но вярва, че това може да бъде променено чрез националното законодателство, както се случи в Канада. В него се казва, че е необходим втори процес за изземване на активи на руски компании или олигарси.
Твърдението на Йелън, че САЩ нямат настоящите законови правомощия да изземат руски активи, се обяснява частично с това, че САЩ не участват във въоръжени военни действия с Русия и САЩ не оспорват законната собственост на Русия върху активите.
Репарациите бяха подкрепени в съвместно изявление на финансовите министри на Естония, Литва, Латвия и Словакия.
Докато бе външен министър на Великобритания, Лиз Тръс изрази принципна подкрепа за идеята, но откакто стана премиер не е потвърждавала позицията си, отбелязва "Гардиан". Европейското и британското законодателство за санкциите позволява на държавите да замразяват активи на Руската централна банка и на някои олигарси, но не предвижда окончателно изземване, да не говорим за едностранното им прехвърляне към фонд за възстановяване на Украйна.
P { margin-bottom: 0.08in }A:link { so-language: zxx }
|