| Резюме: | 
Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) кани спешно служебния министър на енергетиката Росен Христов за решаване на проблемите с осигуряването на газовите доставки, а отделно от това ще търси начини как синьото гориво да се продава от обществения доставчик "Булгаргаз" на топлофикационните и газоразпределителните дружества с минимални разходи, за да не са толкова високи сметките на битовите потребители за парно и газ. Това каза във вторник новият стар председател на енергийни регулатор Иван Иванов, който бе върнат миналата седмица от парламента начело на КЕВР след обявения за незаконен избор от "Продължаваме промяната" на наследника му Станислав Тодоров.
Иванов каза, че до дни се очаква да станат ясни идеите и взетите решения за природния газ. От думите му става ясно, че е възможно да се осигурят доставките, които правителството на Кирил Петков "завеща" оферта под условия за седем танкера с втечнен американски гази от октомври 2022 до края на април 2023 г. "Но се изисква компетентност, реактивност, бързина и особена настойчивост при провеждането на съответните преговори. Колкото по-бързо стане това, толкова по-добре, защото за ноември и декември няма слотове и проблемът трябва да се реши до десетина дни", каза той пред БНТ, очевидно визирайки, че офертата трябва да се потвърди, но с конкретни места за регазификация на доставката. Такова е осигурено само за товара през октомври – на терминала в Ревитуса.
КЕВР обаче не е получила офертата под условие за седемте танкера. Според него по-лесното е да се осигури газът, сложното са слотовете за регазификация. "Затова правителството (на Петков) не се обвърза с резервиране на капацитет от терминал – било Ревитуса, било двата терминала в Турция. Пропусната е възможността този въпрос да бъде решен. Сега ние прекупуваме слотове и капацитет за пренос и плащаме по-висока цена – особено за Ревитуса", коментира регулаторният шеф.
По думите му КЕВР е силно мотивирана да работи за решаване на проблемите с газа, но е само една от институциите, ангажирани с това. "Комисията има ограничени правомощия, защото не определя цената на природния газ, а само я утвърждава, но въпреки това ние при предложена цена от близо 300 лв./МВтч за август ще търсим нормативна промяна за изпълняване функциите на "Булгаргаз" като обществен доставчик за регулирания пазар и за тях доставките трябва да са на принципа на минималния разход. Ще се търсят решения и за цената на топлинната е електрическата енергия", заяви Иван Иванов.
Според него вдигане на цената на парното е възможна, но от 1 януари 2023 г., при драстично поскъпване на природния газ. Големият проблем, според него е това, че "Топлофикация София" потребява близо 30 процента от годишната консумация на газ, а заложените в цената разходи за газ са 120 лв./МВтч, а за август цената ще е почти 300 лв/МВтч. При това положение дружеството трябва да получи финансова помощ, защоот иначе ще продължи да трупа дългове към "Булгаргаз", който пък няма да има финансов ресурс да заплаща предварително бъдещите газови доставки.
Иванов разкритикува ръководството на "Булгаргаз", което бе сменено от "Продължаваме промяната", че не е реагирало адекватно на кризата със спрените газови доставки от Русия.
"Трябваше още от 31 март (когато излезе декретът за плащане на руския газ в рубли – б. ред.) "Булгаргаз" или правителството да започнат разговори за търсене на възможност за дългосрочен договор за доставка на газ, за да има стабилност за потребителите. Втората мярка, която се надявам да бъде осъществена до края на септември е пускането на интерконектора с Гърция – цените там са много по-атрактивни спрямо спот пазара, включително на втечнен газ. Ако това се случи, още пред октомври цената на газа ще падне. До 2023 г. като се завърши терминалът в Александруполис няма да се казва, че България няма слотове за регазификация, България ще има такива", посочи още той, имайки предвид, че "Булгаргаз" е резервирал още през 2020 г. капацитет за регазификация на този терминал от 500 млн. куб. м годишно да десет години.
"Необяснимо е как "Булгаргаз" от 60 млн. лв. печалба в началото на февруари натрупа 500 млн. лв. загуба и отговор за това няма" коментира Иванов. "Вместо "Булгаргаз" още след 31 март да се организира да купи капацитет и да излезе на борсата, се наложи чрез други търговци, които се явяват посредници между борсата и "Булгаргаз", да купува, което силно повиши цената на газа за страната. При проверка по документи може да се окаже, че "Булгаргаз" отново е закупил руски газ през посредник, но с около 20 евро по-скъпо, което е в тежък ущърб на българските потребители", каза още регулаторният шеф.
Междувременно председателят на Съвета на директорите на "Булгаргаз" Иван Топчийски коментирапред Нова тв, че има вероятност за подновяване на доставките от "Газпром". Още миналата седмица бившият вече енергиен министър Александър Николов, каза пред журналисти, че "Булгаргаз" не е спирал да пише на "Газпром" за доставките.
Според Топчийски вратата на "Газпром" не е окончателно затворена и хипотетично е възможно руснаците да променят условията си. "Ние не затваряме страницата, стига да има гаранции, че няма да има рискове за "Булгаргаз" при промяна на условията", каза той.
Според него в момента е в ход втората вълна на газовата криза. Топчийски коментира, че за по-ниски цени на втечнения природен газ може да се говори при дългосрочни сделки и договори.
"Предложението за увеличаване на цената на газа с 60 процента за месец август вече е внесено. Цифрата е фрапираща и висока. Единствената може би добра новина е, че това се случва в месец август, който исторически е с най-ниско потребление преди отоплителния сезон", каза шефът на "Булгаргаз".
"В момента сме във втора вълна на газовата криза след февруари-март, когато избухна войната. Миналия месец имаше леко успокоение на пазарите. За съжаления заради по-ниските доставки по "Северен поток" цените се вдигнаха. Надяваме се малко да се успокои ситуацията и са предприети стъпки – така че фокусът наистина е в отоплителния сезон", обясни той.
За цената на втечнения газ Топчийски обясни, че тя се определя от котировките в Европа. Доставчиците са частни компании, които също гледат своя интерес и се реферират към пазарните цени.
"Не може да се вземат много лесно доставки, дори по дългосрочни договори, на прекалено ниски цени. Това, което от много време се върти в медиите, за 3-4 пъти по-ниска цена на втечнения газ, всъщност е презумпцията за дългосрочен договор, който влиза в сила след 1, 2 или 3 години на база на моделите, които компаниите за втечнен газ използват", каза Топчийски.
Той каза също така, че дружеството работи по осигуряване на слотове за оферирания американски втечнен газ за ноември и декември, но те са "кът", защото са резервирани още преди година и вече са разпродадени от държателите им.
Иван Иванов коментира още, че България безспорно е потърпевша от въвеждането от Путин в конфликта с ЕС, заради войната в Украйна, на най-силното му оръжие – доставките на природен газ.
Регулаторният шеф определи като грешка на парламента налагането на мораториум върху поскъпването на тока от 1 януари 2022 г., което е повлияло на свободния пазар.
Според него компенсациите за бизнеса при цени на борсата над 250 лв./МВтч са оръжие за спасяване на бизнеса, но и имат демотивиращ ефект върху предприятията да въвеждат мерки за енергийна ефективност и да пестят енергия, защото са сигурни, че бюджетът ще им покрива разликата. Иванов също така смята ,че помощта за скъпия ток трябва да се прецизира и да има критерии за получаването й. Причината е, че много бизнеси, които са отразили поскъпването на тока в продуктите си, са получили и компенсация от държавата, а други, които не са повишили цените на стоките и услугите си, не са.
|