| Резюме: | 
Необходимият нетен месечен доход за издръжка на тричленно домакинство (т.е. двама работещи с едно дете до 14 г.) през юни достига 2282 лв., сочи анализ на наблюдението на потребителските цени и заплатата за издръжка за второто тримесечие на 2022 г., изготвен от Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ. Данните бяха представени в понеделник от президента на КНСБ Пламен Димитров и зам.-директора на института Виолета Иванова.
През второто тримесечие продължава тенденцията за поскъпване на живота и нарастване на разходите за издръжка на живот, макар и с по-забавени темпове в сравнение с първите три месеца на 2022 година.
Необходимият нетен месечен доход за издръжка на едно работещо лице от едночленно семейство през юни достига 1268 лв. Тази стойност, формирана на базисна потребителска кошница, е необходима за покриване на разходите за издръжка на едно работещо лице, живеещо само, за храна, жилище, образование, здравеопазване, облекло, транспорт и съобщения, развлечения и почивка. Необходимият нетен месечен доход за издръжка на тричленно домакинство (т.е. двама работещи с едно дете до 14 г.) пък през юни достига 2282 лв.
За едногодишен период разходите за издръжка на живота за тричленно семейство нарастват с 358 лв., а за един работещ от едночленно семейство - със 199 лв., посочи Пламен Димитров. От началото на годината доходът, необходим за издръжка, нараства с 4.2%, а на годишна база - с 15.6%.
Виолета Иванова обясни, че ускореното нарастване на необходимия месечен доход за издръжка се дължи на пълзящото движение нагоре на цените на хранителните стоки, енергоносителите и горивата вследствие от двете кризи – Covid и войната в Украйна.
Според КНСБ недостатъчно ефективни се оказват антикризисните мерки от въвеждането на 0% ставка на ДДС за хляба и брашното и отстъпката с 25 ст. на литър гориво. "Нашето експресно изследване в периода 6-9 юли 2022 г. показа, че реалното намаление на цените на хляба е между 2 и 6%. Поевтиняването с 20% е само в големите вериги, които не са достъпни са всички домакинства", посочи Иванова. Прогнозите на синдиката са, че хлябът ще се задържи по-евтин за кратък период, защото цената на пшеницата от новата реколта е почти двойно по-висока в сравнение с предходната година, въпреки добрата реколта.
На тримесечна база цените на хранителните стоки са нараснали с 6.2%, а на годишна - с 23.6 на сто. Електроенергията и горивата са поскъпнали с 23% на годишна база, като този ръст се държи основно на нарастването на цената на природен газ с 2.5 пъти на годишна база и на дървата за горене с около 70%, посочва КНСБ.
Синдикатът очаква през следващите месеци да има продължаващ ръст на цените заради вдигането на тока за бита от 1 юли с 3.4%, на парното - средно с 29.7% и на природния газ - с 32%. Новото увеличение на цените на енергоносителите вече излиза извън границите на социално поносими цени и са предпоставка за нарастване дела на енергийно бедните, изтъква КНСБ.
През 2021 г. 23.7% от населението в България не може да поддържа дома си достатъчно топъл. Това са около 1.6 млн. души. За сравнение, този дял в ЕС е 7.4%. При това през изминалия отоплителен сезон подпомогнатите лица с целева помощ за отопление са около 300 000. КНСБ пледира за по-бързо търсене на решения преди настъпването на зимния сезон, поради невъзможност домакинствата да посрещнат по-високите разходи за отопление.
По изчисления на КНСБ брутната заплата за издръжка за работещ от тричленно семейство нараства с 230 лв. до 1470 лв., а за един работещ, живеещ сам, нарастването е с 255 лв. за годишен период до 1633 лв.
Данните от изследването показват, че нараства делът на работещите с трудово възнаграждение, по-ниско от заплата за издръжка, и близо 2/3 от работещите не достигат заплата за издръжка. При това нарастването е с около 222 000 лица и те достигат до около 1.7 милиона работещи.
"Заради ниските доходи, растящата инфлация, която очакваме кумулативно да достигне 20% тази година, и очакваните трудни зимни месеци, е задължително бъде направена втора актуализация на бюджета. Тя може да бъде подготвена от служебното правителство и гласувана от новия парламент", коментира Пламен Димитров.
КНСБ настоява за увеличение на минималната работна заплата до 800 лв. най-късно до началото на 2023 г. Линията на бедност според синдиката трябва да е 541 лв. за 2023 г., което ще позволи повече домакинства да получат енергийни помощи.
"Служебният кабинет има две задачи – да се справи с енергийните цени и да гарантира доставките на газ", подчерта още Димитров. Той обясни, че национално представителните организации на синдикатите и работодателите подготвят актуализация на националното тристранно споразумение, подписано с правителството през юни 2020 г. Така бизнес и синдикати ще предложат на бъдещото правителство обща визия за решения на ключови за страната въпроси.
|