| Резюме: |  "Той хубаво пее. Може би по-добре пее, отколкото се изказва политически. Това негово изказване не е изолирано и не е първото". Така вицепремиерът и военен министър Красимир Каракачанов коментира сръбския външен министър Ивица Дачич, който направи спорно изказване по адрес на българското малцинство в Сърбия. "През последните месеци зачестиха не съвсем уважителните изказвания от страна на сръбски политици за България и то без основание. България не е дала никакво основание на Сърбия да прави подобни изявления", каза Каракачанов. В коментара си по адрес на Дачич Каракачанов вероятно визира случай от 2017 година, когато Дачич влезе в международния обмен, след като пя лично за президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган по време на тържествена вечеря. Дачич изпълни песента "Osman Aga": <iframe width="560" height="315" src="https://www.youtube.com/embed/WP-Nt6H7G84" frameborder="0" allow="accelerometer; autoplay; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture" allowfullscreen></iframe> Какво каза Дачич? В интервю пред РТС, където обсъждаше конфликта между Сърбия и Черна гора, Дачич коментира действията на София за опазване на българското малцинство в Сърбия. "За какви вътрешни работи се говори днес в Европейския съюз, като например българите. 0.26 на сто са българите в Сърбия, а България, на всяко заседание на Европейския съвет, повдига въпроса за българското национално малцинство", коментира Дачич, който в миналото бе говорител на бившия сръбски диктатор Слободан Милошевич. Каракачанов: Агресивният тон на Белград се засилва В понеделник Каракачанов коментира, че сръбската политика спрямо българското малцинство има за цел да го изсели. "Което не бих го нарекъл политика на добросъседство. Агресивният тон спрямо България се засилва, а това прави впечатление", посочи Каракачанов. София няма да спре да защитава правото децата на нашите сънародници да учат с учебници на български език. Няма да отстъпи от изискванията за спазване на всички свободи и права, които се полагат на българското национално малцинство в съседна Сърбия, каза Каракачанов. В неделя от българското външно министерство казаха, че "по отношение на Република Сърбия България не настоява за нищо повече от това страната да спазва конституцията и законите си по отношение на малцинствата, както и ангажиментите си в рамките на предприсъединителния процес". Пореден скандал по оста Белград-София През декември министърът на отбраната на Сърбия Александър Вулин обвини България, че има пръст в "аферата "Крушик", в която опозицията в западната ни съседка твърди, че е замесен бащата на друг сръбски министър - на вътрешните работи Бранко Стефанович. "Крушик" е държавен сръбски холдинг за търговия с оръжие. Според медийни публикации боеприпаси от него са били използвани от украинската армия срещу проруските сепаратисти в Донбас, въпреки близките отношения между Белград и Москва. През ноември миналата година Белград замеси България в шпионски скандал на сръбска територия. Влиятелният депутат Милован Дрецун, който е председател на парламентарната комисия за Косово и Метохия, публично обвини България, че провежда хибридни атаки в Сърбия. Само преди няколко месеца същият депутат каза, че екип от разузнавачи, сред които и българи, се опитва да блокира постигането на споразумение между Косово и Сърбия и работи срещу интересите на Белград. През юли пък дългогодишният говорител на бившия сръбски диктатор Слободан Милошевич и сегашен министър на външните работи на Сърбия Ивица Дачич отправи поредните си груби нападки срещу България и нейния премиер Бойко Борисов. Пред държавната телевизия РТС Ивица Дачич призова "Борисов да зачита позицията на ЕС относно независимостта на Косово и да не дава уроци на новия еврокомисар по външната политика Жозеп Борел". Борисов праща целувки На този фон ремиерът Бойко Борисов демонстрира близки отношения със сръбския президент Александър Вучич и дори наскоро в изблик на симпатии му прати целувки. "Как е Вучич? Да го цунеш от мене специално!", заръча Борисов на министъра на енергетиката на Сърбия Александър Антич, който бе в България в края на миналата година. |