| Резюме: |  Сега прекъсваме нашата редовна запланувана програма, която започна с разговор за концепцията за либералната демокрация, дошла от епохата на Просвещението, и щеше да завърши с изложение за това как тази седмица преди 50 години Америка сложи първия човек на Луната. Щяхме да теоретизираме как всичко тръгва надолу от 1969 г., когато Америка се радва на спектакъла на фестивала в Уудсток, размириците от Стонуол, гражданските права, войната във Виетнам и мисията на Аполо 11, наблюдавана от целия свят. Или може би не. Но сега е време за нови имиграционни новини. Напоследък има много новини; може да сте любопитни кое е важно за вас и какво ви засяга. Ето кратък преглед; някои от тези теми заслужават да бъдат разширени в бъдеща статия.
ТРЪМП ЩЕ ИЗПРАЩА КАНДИДАТИТЕ ЗА УБЕЖИЩЕ ОБРАТНО В МЕКСИКО: Обърнете внимание, че правилата за убежище се променят. Ето кратко изложение.
Главният прокурор е изяснил и ограничил основанията за търсене на убежище. Законът за убежищата и бежанците е комбинация от международното право и правото на САЩ, и това е отразено и в законодателствата на повечето други държави. Мексико и Гватемала имат закони за убежището. Общото изискване за квалифициране е действително преследване в миналото или доказан страх от бъдещо преследване в родината поради едно от петте защитени основания за раса, религия, националност, политически възгледи или членство в определена социална група. Тези мигранти трудно се квалифицират за това, като по принцип повечето от тях са застрашени от ужасяващо насилие от национални престъпни банди. Полицията е безсилна да ги защити или е корумпирана. Някои претендират да са жертви на домашно или сексуално насилие. Някои аспекти на американската имиграционна съдебна практика тълкуват тези по-широки правила, за да се даде възможност за убежище за онези, които страдат от систематично домашно насилие или широкоразпространена частна престъпност, от която правителството не може или няма да ги защити. Главният прокурор Джеф Сешънс отхвърли тази съдебна практика, като елиминира убежището, което се основава на частна престъпност или домашно насилие.
Освен изпращането на търсещи убежище мигранти в гранични лагери в Мексико, преди те да могат да започнат първоначално обработване на случаите си, Тръмп е издал нови правила, изискващи мигрантите (или всеки друг) да кандидатстват за убежище в трета страна, през която са преминали, и отговорили на „сигурните правила на тази трета страна". Защо Мексико да не бъде „сигурно убежище", както Канада? Всъщност в Мексико има по-широки правила за това какво се квалифицира като „преследване", отколкото ние. Ордите на мигрантите изминават1000 мили през Мексико; защо САЩ трябва да са на горещата седалка, за да ги приемат? Ще разгледаме по-подробно защо съдилищата вероятно ще преобърнат това изпълнително действие, с което Тръмп се опитва да накара мигрантите да кандидатстват за убежище в Мексико или Гватемала.
Ордите мигранти, макар и бягащи от отчайващо лоши условия, всъщност в по-голямата си част са икономически имигранти. Америка се нуждае от работниците. Защо не им позволим да влязат по някаква опростена програма за временна виза за работници, като в същото време да правим каквото можем, за да подкрепим икономиките и борбата с престъпните групи в родните им страни? За пореден път Конгресът изпуска топката, и Тръмп, който като президент може само да наложи закона, затяга винтовете. Ще създаде ли той достатъчно тежки условия, за да принуди Конгреса да действа? Засега това не проработва.
ЖЕНА СЪС ЗАПОВЕД ЗА ДЕПОРТАЦИЯ ПОЛУЧАВА ГЛОБА ЗА 497,777 щ.д. ОТ ICE: Службата за прилагане на имиграционните и митническите закони (ICE) праща известия за глоби от потенциално хиляди долари на имигранти без документи, които не са спазили заповед за депортиране.
Миналия декември, след изпълнителната заповед на Президент Доналд Тръмп, издадена година по-рано, даваща указания на агенцията да започне да събира глоби от мигранти незаконно в САЩ, ICE започна да изпраща съобщения за намерението си да налага тези глоби на имигрантите, намиращи се незаконно тук.
Глобите за незаконна имиграция са в самия закон. Изненадата сега е, че законът се прилага. (Не забравяйте това, когато десните настояват „да се следва закона". Имиграционното законодателство е голяма, огромна, сложна каша. Това е лош закон: несправедлив, вътрешно непоследователен, и управляван от най-нисшата политика.) Най-лошата част на сегашния закон – Закона за реформа на нелегалната имиграция и отговорността на имигрантите от 1996 г. (IIRIRA, който често споменаваме), призовава за засилени граждански финансови санкции при „ненапускане" и при „незаконно влизане обратно", и двете - специфични престъпления по силата на имиграционното законодателство.
Според ICE, имигрантите, които не напуснат доброволно САЩ, са обект на глоба в размер на 3000 щ.д., освен ако имиграционният съдия не определи различна сума. На имигрантите, които не изпълняват окончателна заповед за депортиране или отстраняване от имиграционен съдия, се налага глоба в размер не повече от 799 щ.д. на ден.
Бивш служител на ICE каза на CNN, че известия като това, изпратено на дамата за 497,777 щ.д., са част от продължаващите усилия за справяне с имигрантите, на които е наредено да бъдат отстранени от САЩ, но не са напуснали страната.
„ICE се ангажира да използва различни методи за правоприлагане - включително арест, задържане, технологично наблюдение и финансови санкции - за прилагане на имиграционното законодателство на САЩ и поддържане на целостта на правните разпореждания, издадени от съдиите", заяви говорителят на ICE Матю Бурк. Както ще видим, агентите на ICE ще се опитват и да злоупотребяват с властта си, и да правят каквото си искат. Те все още се нуждаят от заповед, подписана от съдия, за да влязат в къщата ви или да ви измъкнат от колата, освен ако не им разрешите вие.
ИЗПЪЛНИТЕЛНИ АКЦИИ НА ICE В 10 ГРАДА В СТРАНАТА: Малко невпечатляващо, но имаме новини. Теоретично, историята гласи, че действията на ICE са насочени към 2000 семейства (или лица със семейства, някои членове от които може да са законни или дори граждани), които са нарушили окончателна заповед за отстраняване, като са останали тук, тихо си живеят и работят, отглеждат семейства и градят живот в САЩ. Това е ужасно. Но анекдотичните доклади дават малко доказателства за извършване на такива масови арести, от които всички се страхуваха.
Ние обаче чухме за посещения на ICE в компаниите за превоз на товари, при които агентите са изисквали списъци с всички шофьори и номерата им за социално осигуряване. Моля, докладвайте ни за такива истории. Абсолютно не е нужно да се дава тази информация, или (както казах) дори да се пускат през вратата агентите на ICE. Обадете се на полицията; те влизат без разрешение и незаконно ви заплашват. Агентите на ICE ще ви кажат, че имат „заповед" да направят всичко това, но това не е заповед, подписана от съдия - това е административна заповед, която са си написали навън в колата, преди да влязат при вас. Ще разгледаме по-отблизо тези така наречени „заповеди", когато обсъждаме ускорените отстранявания, които се основават на такива административни заповеди, подписани от нископоставени служители на ICE.
СЛЕД КАТАСТРОФАТА, УБИЛА СЕДЕМ МОТОЦИКЛЕТИСТА, ICE ИЗПОЛЗВА СОФТУЕР ЗА РАЗПОЗНАВАНЕ ПО ЧЕРТИ НА ЛИЦЕТО ЗА ПРОВЕРКИ НА БАЗАТА ДАННИ ДА ТЪРСИ ШОФЬОРИ СЪС CDL: Службата за регистриране на моторни превозни средства в Масачусетс е спряла разрешителните на 1600 шофьори при засилени правоприлагащи действия в резултат на ужасната катастрофа в Ню Хемпшиър, причинена от шофьор със CDL от Масачусетс, който уби седем мотоциклетисти, когато, движейки се неравномерно, пресече жълтата линия на магистрала с две ленти, докато по време на работа управлява пикап, който тегли ремарке. Жертвите са група мотоциклетисти, бивши морски пехотинци и техните съпруги. Шофьорът е 23-годишен украински имигрант, който току-що е получил зелената си карта, но е с ужасяващо досие за наркотици и е би трябвало да е с отнета шофьорска книжка. Кънетикът току-що му бил издал DUI на 11 май, което трябвало да задейства автоматично прекратяване на професионалната му книжка. Това бил послединят от многобройни арести, свързани с наркотици и пътнотранспортни нарушения в няколко щата за този млад шофьор преди катастрофата. Сега се е произнесъл за „невиновен" по седем обвинения за убийство с МПС.
Масачусетс установи, че има пропуски с обработката на спиране на шофьорски правомощия от други щати, които бяха открити след катастрофата, и сега спря повече от 1600 CDL шофьори. Това може да е широко разпространен проблем сред щатите изобщо. Сигурен съм, че в момента всеки щат преглежда базите си данни. Това насърчава интеграцията на националната федерална база данни за премахване на такива пропуски. Това също така приканва федерален контрол, което означава ICE.
Директорът на Масачусетския отдел за регистриране на моторните превозни средства (RMV) подаде оставка поради пропуските на RMV навременно да обработва известията от другите щати от отдела за моторни превозни средства в Кънетикът, и да спре тази шофьорска книжка след получаване на DUI в Кънетикът.
Интересното е, че като се има предвид факта, че този младеж все пак някак си е успял наскоро да получи своята зелена карта, въпреки обширното си досие с арести, ICE едва сега го задържа. Това означава, че ще е изправен пред депортирация обратно в родната си Украйна, ако бъде освободен от ареста.
ICE И ФБР ЩЕ ИЗПОЛЗВАТ СОФТУЕРА ЗА РАЗПОЗНАВАНЕ ПО ЧЕРТИ НА ЛИЦЕТО ЗА ПРОВЕРКИ НА БАЗАТА ДАННИ ЗА ЩАТСКИТЕ ШОФЬОРСКИ КНИЖКИ: И историята продължава. В три щата, за които знаем, Юта, Вермонт и Вашингтон, служителите на ICE са преровили базата данни за щатските шофьорски книжки, използвайки технологията за разпознаване на лица за анализиране на снимките на милиони шофьори без тяхното знание. Защо? - това е въпросът, но не е нужен учен, за да го разбере. Това е първият известен случай, когато ICE използва технологията за разпознаване на лица, за да проверява базите данни за щатски шофьорски книжки, включително снимките на законни жители и граждани.
ФБР, обаче, от близо десетилетие редовно използва базите данни от снимки, предимно за шофьорски книжки и заявления за визи - така че това е скорошно, но широкообхватно явление. ФБР е извършило над 390,000 търсения чрез бази данни, които общо притежават над 640 милиона снимки, според служители на Бюрото.
Използването на технология за разпознаване на лица от правоприлагащите органи далеч не е ново или рядко явление. Над две дузини щати позволяват на служителите на правоприлагащите органи да изискват такива търсения в техните бази данни за шофьорски книжки, практика, която предизвиква критики от тези, които казват, че провеждането на такова разпознаване на лица минава през милиони снимки на несъзнаващи, спазващи законите граждани, и това е основно нарушение на поверителността.
Камерите са навсякъде, както и заплахата от престъпления и тероризъм. Разпознаването по чертите на лицето е новоразработваща се технология и със сигурност можем да очакваме нейното широко приложение да се увеличава. Можем да сме сигурни, че правителството ще даде приоритет на издирването на незаконните имигранти, особено онези, които са пресрочили окончателни заповеди за отстраняване.
ТРЪМП РАЗШИРЯВА ПЪЛНОМОЩИЯТА НА ICE ЗА УСКОРЕНО ОТСТРАНЯВАНЕ: Може би най-големият източник за тревога за читателите, или за всеки като цяло, е новото овластяване в национален мащаб за неограничени действия на ICE. Както изглежда, те правят това, което искат. Тук се сблъскваме с темата за служителите на ICE на ниско ниво, които пишат свои собствени „заповеди", но с ефекта на закона.
„Ускореното отстраняване" е бърза, неформална процедура за отстраняване на определени неграждани без изслушване пред имиграционен съдия. По закон, „ускореното отстраняване" се отнася само за лица, които нямат валидни документи за влизане, които извършват измама, или представят фалшиви материални доказателства, за да бъдат приети в страната, или лъжливо претендират, че са граждани на САЩ.
В началото на 2017 г., дни след встъпването си в длъжност, Президент Тръмп издаде изпълнителна заповед, насочваща ICE да разшири използването на ускореното отстраняване до пълната му законова степен. Заповедта определи последните незаконни пристигания като основен приоритет за депортиране.
Понастоящем имигрантите без документи, които влизат в САЩ по суша, могат да бъдат депортирани без имиграционно дело, ако са арестувани в рамките на 100 мили от границата през първите 14 дни от тяхното пристигане. Тези, които пристигат по море, могат да бъдат депортирани без съдебно производство, ако не могат да докажат, че са живели в САЩ в продължение на две или повече години.
Но според последното предложение всички географски ограничения ще бъдат премахнати, а процедурите за бързо отстраняване ще бъдат прилагани за всички имигранти без документи в страната, които не могат да докажат, че са били тук повече от две години.
НОВО ПРАВИЛО: От 23 юли 2019 г. Департаментът за вътрешна сигурност обяви, че ускореното отстраняване може да бъде приложено към лица, които не са документирани, или които са извършили измама или представят неверни данни, и които са задържани навсякъде из САЩ, и които не са присъствали физически в Съединените щати в продължение на две години преди задържането им.
Един от основните проблеми с ускореното отстраняване е, че имиграционният служител, който взема решението, на практика има неограничена власт. Когато служител на имиграцията срещне някого, за когото реши, че може да бъде подложен на ускорено отстраняване, тежестта пада върху индивида да докаже обратното.
Няма право на обжалване на решението на имиграционния служител да депортира някого чрез ускорено отстраняване. Лицата, които са в ускорено отстраняване, се задържат, докато не бъдат отстранени.
СЛЕДВАЩА СЕДМИЦА: В зависимост от реакциите на читателите, можем да разгледаме някои от тези теми с повече подробности. В противен случай ще се върнем да отпразнуваме петдесетата годишнина на космическата мисия Аполо 11 от 1969 г. на Луната. Защо? Какво е значението? Чували ли сте за „Проект Артемида". Знаете ли, че Администрацията на Тръмп е наредила на НАСА да върне американските астронавти на Луната през следващите пет години „на всяка цена". Частните предприятия навлизат в бизнеса с космически полети, точно както частните предприятия от Европа са изграждали империи и колонизирали по-голямата част от света с търговски цели през 16-ти до 18-ти век. Не го направиха европейските монархии. Правителствата не разполагаха с ресурсите. Сега правим същото в Космоса и, изглежда, се връщаме на Луната с „Проект Артемида".
John W. Kearns
Disclaimer:
The information provided in this article should not be construed as legal advice or legal opinion. While the statements contained herein reflect the opinions of the author only, and not the publication or its editors, the information provided may be a summary or compilation from other sources, who are gratefully acknowledged hereby. The contents are intended for general information purposes only, and you are urged to consult with a lawyer concerning your own situation and any specific legal questions you may have.
© Copyright John W. Kearns
НАТО НА 70: СФЕРИ НА ВЛИЯНИЕ: Коя е най-желаната за живеене страна? Съществува комбинация от фактори, разбира се, както качествени, така и количествени: от напрежението между личната свобода и права срещу правителствената регулация и ограничения, икономическата възможност да се намери работа или да се започне бизнес и да се изгражда по-добър живот („икономическа мобилност“) разходите за живот, достъпа до култура и ресурси за отдих, много фактори, свързани с природата на обществото, фактори от това колко е прясна храната и безопасна водата за пиене, до режийните разходи и качеството на санитарните възли и канализацията, колко добри са пътищата и училищата, дори какви са социалните норми в една култура, и ограниченията върху имиграцията. Няма по-хубаво място от дома, така че важен фактор може да бъде размерът и естеството на местната диаспора от родната страна, като България. И колко стабилна е цялостната икономическа и политическа ситуация на местно и национално равнище? В тази ера на мобилност (обръщам се към имигрантите) има няколко важни решения, които трябва да се вземат.
Човек може да измери както количеството, така и качеството: обективни, количествено измерими фактори и субективното „качество на живот“. Както при всеки анализ, можете да добавите всички фактори, да претегляте положителното и отрицателното, за и против, но накрая, трябва да се премине последния тест – „на какво ви мирише“, как наистина възприемате обективния резултат? Може би трябва да сте там, да го изпитате за известно време, за да го почувствате наистина.
Досега в нашата поредица се опитахме да хвърлим светлина върху субективните качества на това, което се нарича „либерална демокрация“ още от епохата на Просвещението, и институциите, които формират основата на живота, какъвто познаваме и на какъвто се наслаждаваме в западната цивилизация, както вече обсъдихме. Не всеки ще е 100% съгласен. Тези институции са атакувани като никога досега, както отвътре, така и отвън. Опитвам се да представя за размисъл тези проблеми, така че - съгласен или несъгласен - поне съответните фактори се поставят на внимание и се идентифицират, за да бъдат преценени от читателя.
ВСИЧКО Е ЗА ИКОНОМИКАТА: Икономистите класират и сравняват икономиките въз основа на обективни, количествено измерими данни. Защо ще се опитаме да разберем това? Предлагам стратегията първо да се разгледат икономическите данни, защото това е частта, която наистина прави най-голямата разлика. Ако имате икономиката (и здравето си), можете да оцелеете. Но икономиката може да се оценява и разглежда по различни начини. Например, очевидно САЩ имат най-голямата икономика, въпреки че китайците наваксват. Но кой има най-добрия стандарт на живот за средното население? А някои от най-богатите страни са също и най-малките по територия. После идва възприятието за икономическа и политическа стабилност. Икономистите измерват всичко това. Но (отново), приемайте статистиката с едно наум. В крайна сметка трябва да се направи преценка, относителна оценка, основана на кумулативната съвкупност от всички фактори. И нищо не е съвършено, във всичко има и добра, и лоша страна.
Така че нека дефинираме някои термини, които икономистите използват, за да сравняват и класират икономиките, и след това ще разгледаме някои примери.
КАКВО Е БРУТЕН ВЪТРЕШЕН ПРОДУКТ (БВП) И ЗАЩО Е ВАЖЕН ЗА ИНВЕСТИТОРИТЕ? Това е основната статистическа мярка, която икономистите използват като база за сравнение. Брутният вътрешен продукт (БВП) е един от основните показатели, използвани за определяне на размера и здравето на икономиката на страната. Той представлява общата стойност в щатски долари на всички стоки и услуги, произведени за определен период от време (или закупени, или продадени), и затова е предпоставка за размера на икономиката. Икономистите се опитват да определят богатството на населението чрез измерване на „брутния вътрешен продукт за глава от населението“ (по текущи цени в щатски долари).
Промените в БВП показват здравето на икономиката. Обикновено БВП се изразява в сравнение с предходното тримесечие или година. Например, ако през третото тримесечие от 2018 г. БВП на една държава се увеличи с 3%, икономиката на тази страна е нараснала с 3% през третото тримесечие. Макар че тримесечните темпове на растеж са периодична мярка за това как икономиката се развива, годишните данни за БВП често се считат за еталон за размера на икономиката.
В САЩ реалният БВП се е увеличил с 2,6% на годишна база през четвъртото тримесечие на 2017 г., според данни на Бюрото за икономически анализи. За цялата 2017 г. БВП нарасна с 2.3%. Текущият БВП в щатски долари нараства с 4.1%, или 762.3 млрд. щ.д. през 2017 г., до 19,386.8 млрд. щ.д. Това е много.
Страните с най-голям БВП в низходящ ред са 1. САЩ, 2. Китай, 3. Япония, 4. Германия, 5. Обединеното кралство, 6. Индия, 7. Франция, 8. Италия, 9. Бразилия, и 10. Канада. В този мащаб Русия е номер 12, след Южна Корея. Но (както ще видим) в класацията за размера на икономиките, базирани на БВП на Съединените щати, сравнявани поотделно със суверенните нации, Русия се явява 15-та. Калифорния е петата най-голяма икономика в света, Тексас е 11-тата, а Ню Йорк е 13-тата най-голяма икономика в света.
КАКВО Е ПАРИТЕТ НА ПОКУПАТЕЛНАТА СПОСОБНОСТ КАТО МЕТОД ЗА ИКОНОМИЧЕСКО СРАВНЕНИЕ? Паритетът на покупателната способност (ППС) е икономическа теория, която сравнява валутите на различните страни чрез подхода „кошница със стоки“. Според тази концепция, две валути са в равновесие, когато кошница от стоки (като се вземе предвид обменния курс) струва еднакво и в двете страни. Паритетът на покупателната способност (ППС) се измерва чрез измерване на стойностите (в щатски долари) на кошница от потребителски стоки, които присъстват във всяка страна (като сок от ананас, моливи и др.). Ако тази кошница струва 100 щ.д. в САЩ и 200 щ.д. в Обединеното кралство, тогава валутният курс на паритета на покупателната способност е 1:2. С други думи, паритетът на покупателната способност е начин за измерване на икономическите променливи в различните страни, така че вариациите на обменния курс не нарушават сравненията.
КОЙ ИМА НАЙ-ГОЛЯМАТА, НАЙ-ДОБРАТА И НАЙ-БОГАТАТА ИКОНОМИКА? Можем само да се опитаме да ги класираме. И подредете отделните американски щати със суверенните нации. Един от проблемите с това е, че няма сигурен отговор по въпроса за общия брой на суверенните държави по лицето на тази Земя, тъй като все още няма общоприето определение за „страна“ и няма нито един официален международен орган, който може окончателно да отговори на въпроса: „Колко страни има в света?“. Ами Тайван, Косово, Северен Кипър, Абхазката република, Нагорни Карабах и Западна Сахара? Въпроси възникват с всяка една от тях. Общият консенсус е, че днес в света има между 195 и 223 признати или частично признати автономни страни. Общата сума включва 193 държави, които са държави-членки на ООН, и две държави наблюдателки, които не са членки: Ватиканът и Палестина. Няма да анализираме всички тях.
Да кажем, че петте най-големи страни по отношение на общия БВП (измерен в щатски долари за второто тримесечие на 2018 г.) са САЩ (20,513,000), Китай (13,457,267, всъщност доста назад), Япония (5,070,626), Германия (4,029,140) след това Калифорния (2,935,332). Ясна ли е картината?
Следват с малки разлики, в низходящ ред: Великобритания, Франция, Индия, Италия, Бразилия и Тексас. Става все по-ясно какво искам да отбележа. След това Канада, Ню Йорк, Южна Корея и (15-та) Русия. Флорида е 19-тата най-голяма икономика в света, Илинойс, 22-рата. Пенсилвания, Охайо, Ню Джърси, Грузия, Масачузетс, Северна Каролина и Вашингтон имат по-големи икономики от Швеция, Полша, Белгия или всяка друга страна с изключение на Саудитска Арабия, Турция, Швейцария и Тайван. Индиана има по-голяма икономика от Ирландия или Израел. Уисконсин има по-голяма икономика от Филипините. България има сравнително малка икономика (119-то място в този мащаб), с размерите на Мейн, Панама или Люксембург. Отново, размерът не е всичко.
Може би това обяснява защо всички искат да дойдат в САЩ? Опитах се да обясня понятието за либерална демокрация и западната цивилизация в последните няколко статии, но това наистина го дестилира, нали? Може би наистина е въпрос на икономика. Разбира се, бих твърдял, че институциите на западната цивилизация, които понастоящем са атакувани отвътре и отвън, са основата на това икономическо чудо, което се е случило само за около 300 години. Не виждате този икономически напредък в Мексико, който е на същия континент, и може би споделя същите или подобни ресурси, нали? Чили, чудесна страна, има икономика малко по-напред от Бангладеш. Аржентина е по-напред, но все още доста зад Вирджиния и Мичиган. Луизиана, която не се счита за особено богат щат, все още изпреварва Египет, кралицата на Северна Африка.
Ще отбележа също, че всички големи страни от Западна Европа и Канада (водещи членове на НАТО и ЕС) индивидуално надвишават Русия по големина на икономиката, измерено в БВП, с изключение на Швейцария, Холандия и Белгия. Руската икономика може да бъде сравнена най-близо, може би със същия размер като икономиката на Испания.
СТРАНИ, РАЗГЛЕЖДАНИ КАТО ИКОНОМИЧЕСКИ СТАБИЛНИ: Всичко е във възприятията. Да бъдеш считан за икономически стабилен е един от деветте еднакво претеглени атрибута, използвани за разработване на по-голямо подразделение за Качество на живот в доклада за най-добрите държави за 2019 г., класация, основаваща се на серия от възприятия. Докладът за най-добрите държави се основава на проучване на повече от 20,000 граждани на света от четири региона, за да се оцени възприятието на 80 страни по 75 различни показателя. Аз предлагам това за по-нататъшните ви изследвания.
Тъй като Световната банка прогнозира растежа на световната икономика да се забави през 2019 г. до 2,9%, страните, които осигуряват добри икономически пристанища за своите граждани, са все по-важни.
Страните, разглеждани като икономически стабилни, обикновено са лидерите на общото класиране в доклада за най-добрите държави. С две забележителни изключения: Обединеното кралство, развълнувано от бурните си преговори за напускане на Европейския съюз, е класирано само като единайсета икономически стабилна страна. Съединените щати, най-голямата икономика в света, но една нация, която под ПрезидентДоналд Тръмп влезе в ера на спорни търговски отношения с други страни, се разглежда като 14-тата най-стабилна икономика, изоставаща от страни като Обединените арабски емирства и Нова Зеландия.
Е, възприятията не са всичко.
НАЙ-БОГАТИТЕ СТРАНИ В СВЕТА: Някои от най-богатите страни в света са и най-малките. Означава ли това, че хората са по-щастливи? А неравенството в доходите? Дания може да бъде посочена като страна, където средният човек е „най-щастливият“ и може би има добро равенство на доходите, но натискът да се спазват общите датски социални норми е огромен. Ако си различен, можеш да бъдеш отлъчен от обществото в Дания (например; може би греша).
Някои много малки и много богати страни - като Люксембург, Сингапур, Сан Марино и Ирландия - се възползват от наличието на сложни финансови сектори и данъчни режими, които подпомагат привличането на чуждестранни инвестиции и професионални таланти. Други като Катар, Бруней и Кувейт имат големи петролни запаси или други доходоносни природни ресурси.
И блестящите казина и орди от туристи са добри за бизнеса: Макао, азиатският рай на хазарта, е втората най-богата суверенна държава в света. По-големите държави с относително малко население като Норвегия и Обединените арабски емирства, две други богати на петрол и газ мощни икономики, закръглят списъка на 10-те най-богати държави според данните, публикувани от Международния валутен фонд (МВФ) през април 2019.
Но какво имаме предвид, когато казваме, че една страна е „богата“, особено в ерата на задълбочаващо се неравенство на доходите между богатите и всички останали? Докато брутният вътрешен продукт (БВП) измерва стойността на всички стоки и услуги, произведени в една държава, разделяйки БВП на страната на броя на постоянно живеещите там („БВП на глава от населението“) е по-добър начин да се определи колко богато или бедно е населението на една страна е в сравнение с друга. Причината, поради която „богатите“ често са и „малки“, става ясна: икономиките на тези страни са непропорционално големи за сравнително малкото им население.
Но само при отчитане на инфлацията и цената на местните стоки и услуги можем да получим по-точна представа за средния жизнен стандарт на нацията: получената цифра е това, което наричаме паритет на покупателната способност (ППС), което често се изразява международно в щатски долари, за да могат да се правят сравнения между различните страни.
Трябва ли автоматично да приемем, че в държавите, където тази цифра е особено висока, общото население е видимо по-добре, отколкото в повечето други места по света? Не съвсем. Работим със средни стойности и във всяка една страна структурното неравенство може да доведе до баланс в полза на вече привилегированите. Къде има най-голяма свобода на възможностите?
Друг въпрос: Трябва ли да вземаме икономическия просперитет за чиста монета? Само икономика ли е всичко това? МВФ многократно предупреждава, че определени статистически данни трябва да се разглеждат с едно наум. Например Макао, Люксембург, Сингапур, Швейцария, Ирландия и Холандия са данъчни убежища, което означава, че богатството, първоначално генерирано в други страни, в крайна сметка увеличава БВП на тези страни поради сложни счетоводни и законови практики. В по-широк план се оценява, че над 15% от световните юрисдикции са данъчни убежища, и че около 40% от световния поток на преки чуждестранни инвестиции са т. нар. „фантомни“ транзакции: финансови инвестиции, преминаващи през празни корпорации без действително влияние върху икономиката и финансовото благосъстояние на хората в страната.
И така, нека отново разгледаме качеството на живот.
СЛЕДВАЩА СЕДМИЦА: Нека сравним САЩ и Русия, или за целта на по близкото сравнение - Русия и Тексас; Калифорния е много по-голяма. Може би качеството има значение? Или военните разходи? Или може би трябва да се тревожим за Китай вместо за Путин?
|