| Резюме: | 
Когато видях,че в платформата OperaVision се предлага видеозапис на спектакъл на Римската опера, много се развълнувах - слушала съм толкова много записи на прочутия театър, толкова много съм се възхищавала на спектаклите, че очакванията ми бяха големи. Видеозаписът е на „Тоска“ от Пучини - от премиерния спектакъл на Римската опера от 14 декември 2018 година, под ръководството на известния италиански диригент Донато Ренцети.
Още преди да изгледам спектакъла ми направиш впечатление, че режисьорът Алесандро Талеви говори за това, че не е внесъл съвременни изразни средства при постановката и е оставил мелодрамата спокойно да се развива. Чак когато завесата се вдигна, разбрах какво е имал предвид. Направиха ми впечатление декорите на спектакъла - големи, подробни, тежки, непривични за съвременния театър. Оказа се, че това е възстановка на декорите за премиерата на операта в Римския театър „Констанци“ на 14 януари 1900 година. Те са дело на прочутия немски художник Адолфо Хохенщайн - един театрален художник, оказал огромно влияние върху развитието на италианското театрално изкуство, личност от италианското „арт нуово“, работил дълго в Миланската Скала, създал декорите за „Бохеми“ и „Тоска“. Самата мисъл, че това е видял Пучини на премиерата на операта си, е вълнуваща! Декорите и костюмите са възстановени от художника Карло Сави и дизайнерката Ана Биаджоти. Дори и само заради визията си струва да видите този спектакъл! Изпълнителският състав за „Тоска“ е грижливо подбран, спектакълът е на много добро професионално ниво. Хорът и оркестърът са изрядни, направи ми впечатление детският хор - на този раздвижен мизансцен децата пееха звучно и ритмично, съвсем естествено. Най-силно впечатление ми направи баритонът Роберто Фронтали, изпълняващ ролята на Скарпия. И актьорски, и певчески той следваше начина, по който ролята се изпълняваше през 50/60, имам предвид велики Скарпия на Тито Гоби, когото съм имала възможност да видя съвсем отблизо. Красив, елегантен, аристократичен и в същото време коварен интригант и убиец - това видях и в Роберто Фронтали. У нас този певец въобще не е познат, а той има дълга /вече 32-годишна/ и много успешна кариера на всички големи оперни сцени по света като Метрополитън, Ковънт Гардън, Миланската Скала. Пял е с някои от нашите големи певци - в „Капричио“ с Райна Кабаиванска, в „Травиата“ с Александрина Пендачанска… В ролята на Каварадоси бе тенорът Стефано ла Кола - един певец, който има 10-годишна кариера, с много красив по тембър глас, ярко артистично присъствие и вече гостува на сцените на всички големи оперни театри в Европа. Една подробност - учил е репертоар при Магда Оливеро, Катя Ричарели и Райна Кабаиванска! Още малко не му достига, за да стане световна знаменитост. И накрая Тоска - чух за първи път знаменитата украинка Оксана Дика. Голям, тембрист, обемен глас, внушителна осанка, но за да бъде истинска Тоска й липсва артистичното присъствие. Може би и затова по света тя изпълнява Турандот и Абигаиле и има голям успех. Даже преди година тя пя Турандот в Метрополитън, като се редуваше в спектаклите с Людмила Монастирска. Репертоарът й е огромен и разнообразен - от Травиата, Дездемона, Неда, Татяна до Аида, Абигаиле, Турандот. Впечатляващо! Така че, струва си да се види Дика, надявам се скоро тя да поеме драматичния сопранов репертоар на световните оперни сцени.
|