| Резюме: | 
В Буенос Айрес продължава срещата на Г-20. Решава се как Съединените щати и Китай ще продължат борбата си за световно търговско надмощие, дали Русия и Америка ще намерят общ език за Украйна, стратегическите оръжия и другите проблеми, засягащи глобалната сигурност, ще се разберат ли Русия и Саудитска Арабия за повишаване на цените на петрола. Но сред всички тези въпроси изпъква въпросът за Йемен. От години тази страна затъва в междуособици, мизерия и глад. Хуманитарната катастрофа там се оценява като по-тежка дори от катастрофата в Сирия.
Но вниманието на международната общност бе привлечено към Йемен едва напоследък. За това допринесоха жестокото убийство на журналиста Джамал Хашоги в саудитското консулство в Истанбул и безогледните бомбардировки на саудитската авиация в Йемен. „Основният заподозрян“ и в двете прегрешения е фактическият лидер на Кралството - принц Мохамед бин Салман. Въпреки това, той получи доста „топло“ посрещане от останалите лидери в Буенос Айрес. Подплашен от разследването на Мълър у дома, американският президент Доналд Тръмп бързо подмина руския си колега Владимир Путин, но не се поколеба да „размени любезности“ с петролния принц. Путин прояви още по-голяма „сърдечност“ при срещата си с Мохамед.
Вече близо две седмици в Съвета за сигурност на ООН „отлежава“ британски проект на резолюция за локално примирие в Ходейда и отприщване на хуманитарната помощ за Западен Йемен. Защо Съветът се бави да го приеме, при условие че въпросът е на живот и смърт за милиони хора? В интервю за "Хоризонт" темата коментира журналистът Роджър Макшейн от списание „Икономист“:
„От страна на Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства бяха вложени огромни усилия в лобиране сред членовете на Съвета за сигурност, за да бъде блокирана тази резолюция. Те все още се опитват да изкопчат военни успехи в Ходейда. Америка позволи резолюцията да бъде спряна с твърдението, че тя пречи на плановете й за провеждане на мирни преговори през декември. Но всъщност Саудитска Арабия и Емирствата продължават натиска към Ходейда, за да придобият по-благоприятни позиции в преговорите.“
На въпрос как евентуално оръжейно ембарго, наложено от Европа, би се отразило на бойните операции на саудитската коалиция в Йемен, Макшейн отговори:
„Първо, не мисля, че до европейско ембарго ще се стигне. След тази уговорка бих добавил, че едно такова ембарго едва ли ще има чак такъв ефект върху саудитските операции. Саудитска Арабия ще може да продължи войната и без европейските оръжия. Америка е най-големият оръжеен доставчик за нея. Само ако американците спрат оръжейните сделки - само тогава Рияд ще има проблеми. Видяхме, че Германия прекъсна своите доставки, а особен ефект от това нямаше. Едно нещо обаче бих искал да отбележа. В практически смисъл европейско ембарго няма да има голям ефект, но с него ще бъде отправено послание към Саудитска Арабия. В момента връзките със саудитците са клеймо, което се възпалява все повече и повече. Ако Европа наложи ембарго, това клеймо ще заболи още повече.“
Макшейн каза също, че "тази американска администрация е така вглъбена в желанието си да противодейства на Иран и да има саудитците на своя страна в тези усилия, че е готова да позволи на Рияд да разпалва безнаказано кризата в Йемен. Не Вашингтон е зависим от Рияд, а обратното. Администрацията на Тръмп обаче често действа така, все едно че тя е зависима от Рияд. Това се вижда, когато Вашингтон не критикува така остро, както би могъл, Рияд за действията му в Йемен, за убийството на Джамал Хашоги. Всичко това се дължи на желанието да запази саудитската помощ срещу Иран и да задържи стабилни цените на петрола." Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
|