| Резюме: |  Каква разлика прави един ден. След като междинните избори в САЩ прекършиха еднопартийния контрол на републиканците в Конгреса и откриха пътя за още по-ожесточена битка между изпълнителната и законодателната власт в страната, анализаторите вече пресмятат как ще се отрази това на здравеопазването, граничната сигурност и бюджета. Но тези избори означават и промяна за Европа. Политическото пренареждане във Вашингтон ще донесе нови перспективи – и нови възможности – за отношенията между САЩ и ЕС, НАТО и центъра на Европа, които особено пострада през последните години, докато президентът Доналд Тръмп и републиканците в Конгреса демонстрираха към тях нещо средно между безразличие и враждебност. Сега, когато демократите имат мнозинство в Камарата на представителите, те са в позиция да използват правомощията си и конгресните изслушвания, за да свържат точките между руската намеса в изборите в САЩ и Европа и да разследват твърденията за корупция на Тръмп. Разследването на специалния прокурор Робърт Мълър ще даде възможности на различни комисии да разнищят различните аспекти на казуса. Демократите в комисиите по контрол и разузнаване бяха подготвени за победата. Те вече подготвиха почвата, лансирайки серия политически идеи, много от които са отразени в базирания на щателно проучване разгромяващ доклад на демократите от Сената за руската хибридна война в САЩ и Европа. Демократите освен това вероятно ще използват влиянието си върху формирането на бюджета, за да накарат администрацията на Тръмп да работи по целите, с които САЩ се ангажираха с Парижкото споразумение за климата, както и по други инициативи за чиста енергия. Ще бъде свирепа битка, най-вероятно оглавявана от лидера на демократите в долната камара Нанси Пелоси, чиито избиратели искат повече действия срещу климатичните промени, което ще зарадва повечето европейци. Борбата с Путин Контролът на демократите в долната камара ще промени рязко статута на органите, които се занимават с Европа и които досега бяха на заден план. Шефът на подкомисията, републиканецът Дана Рорабакър, сега не бе преизбран. Известен с хвалбите си, че е играл на канадска борба с руския президент Владимир Путин и е загубил, той използва времето си начело на европейската подкомисия, за да осуетява усилията за интеграция с Европа и внимателно да прочува Русия. Дотолкова, че отиващият си вече лидер на мнозинството в долната камара Кевин Макарти веднъж допусна, че Рорабакър бил на заплата от Кремъл. Рорабакър ефективно блокира обсъждания в долната камара на американски действия, насочени към най-сериозните проблеми, засягащи отношенията САЩ - Европа, включително авторитаризма и корупцията в Русия; анексирането на Крим; продължаваща война в украинския район Донбас; отстъплението от демокрацията в Полша и Унгария; усилията на Македония за членство в ЕС; влизането на Черна гора в НАТО; Брекзит; както и още редица въпроси – от кризата в еврозоната до Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции. Контролът на демократите в Камарата на представителите означава повече активност и по-сериозен фокус по въпросите с Европа, с по-голяма подкрепа за ЕС и НАТО, по-голяма нетърпимост към корупцията, авторитаризма и опитите Тръмп да бъде впрегнат в услуга на лидери като Виктор Орбан, Путин и Ердоган. Не е невероятно, например, да се активизират изслушвания и проучване на точните обстоятелства, мотивирали затварянето на Централноевропейския университет в Унгария. Извън подкомисията, ще има драматично повишаване на интереса в долната камара към Русия и Балканите. Русия е очевидна. Но Балканите не чак толкова. Не само поради новооткритата геополитическа важност на региона, но поради личния интерес на евентуалния нов шеф на външната комисия Елиът Енгъл, който се ангажира да е човекът на Косово в Капитолия и койтосе занимава отблизо с отношенията между САЩ и Черна гора, Македония и Босна. Да се освети търговията в влияние Камарата на представителите вероятно ще предизвика и промени в начина на ангажиране на членовете й с европейските страни и общности. Същото внимание се очаква и към проблемите с диаспорите. Гръцката, ирландската, португалската, полската, италианската, арменската и други диаспори имат свирепи лобистки асоциации, които работят с Конгреса по всякакви въпроси -като се започне от визите и се стигне до програми за обмен. Това ще се промени. Намиращата се досега под републикански контрол долна камара си затваряше очите за новия вид мръсотия, проникваща в Конгреса чрез чужди агенти, включително много европейски. Новите тъмни средства за търговия с влияние управляват верига пари от чужди правителства с институции, които са регистрирани в САЩ, чрез лобистки офиси, ръководени от бивши конгресмени. Парите в крайна сметка отиват в партийни каси, с които се финансира преизбирането на настоящи политици. Сред европейските страни, които се занимават с такова финансиране на кампании, има и членки на ЕС. По правило те не изпитват особено уважение към върховенството на закона, независимостта на парламента и важността на нормите в демократичното общество. Фактически, те изнасят домашните си порядки във Вашингтон. По време на кампанията си демократите обещаха да смажат корупцията и външната намеса в политиката на САЩ. Възможностите им спрямо Белия дом и хора от администрацията може и да са ограничени, но пък правомощията спрямо членовете на камарата не са. Комисията по правилата има огромни права да ги разследва, глобява и санкционира. Промени в законодателната дейност Промени се очакват дори в законодателната дейност. Досега Камарата на представителите робски подкрепяше личните предпочитания на Тръмп, но сега може да има съгласувани действия с по-либерално настроени сенатори. Двупартийна група сенатори предложи законодателство, което да застави администрацията да налага санкции в случаи на кибернамеса в изборите от страна на държави като Русия и Китай. Същата тази група търси начини да завърже ръцете на президента, когато той заплашва да оттегли САЩ от договори като този за НАТО. Не е невъзможна ситуация, при която демократичната долна камара и двупартийна коалиция в Сената се опитва да прокара законодателство, което изисква оттеглянето от подобни договори да става само с одобрение от Конгреса. В крайна сметка, междинните избори имат като резултат смесен мандат, отразяващ политическата поляризация в САЩ. Липсваха приказните сюжети за победа на демократите в Тексас, Флорида и Джорджия, или пък неочаквана победа на демократите в Сената, на каквато мнозина в Европа се надяваха. Но изборният резултат доведе до рестарт за Европа във Вашингтон. Въпросът е дали от двете страни на Атлантика ще се възползват от него. * Тайсън Баркър е програмен директор и сътрудник на института "Аспен", в Германия и бивш старши съветник на помощник държавния секретар на САЩ по въпросите на Европа и Евразия. Статията е в превод на Mediapool.bg |