Резюме: | В германския град Мюнстер започва съдебно дирене срещу 94-годишен бивш надзирател от нацисткия концлагер Щутхоф за съучастие в стотици убийства - процес от символично, но и от морално значение, предава Франс прес. Според обвинението германецът, живял в Мюнстер, от юни 1942 до септември 1944 г. е служил в този лагер, разположен на 40 км от Гданск. Прокуратурата не огласи самоличността на обвиняемия; всекидневникът "Велт" писа, че става дума за пенсиониран художник-пейзажист на име Йохан. "По това време той е бил осемнайсет-двайсетгодишен. Като надзирател е охранявал лагера, телените мрежи, вишките" около района, където стотици хора "са били обгазявани, разстрелвани и са умирали от глад", обяснява за АФП прокурорът на Дортмунд Андреас Брендел. Обвиняемият "е бил информиран за всички методи за причиняване на смърт", с което е станал съучастник в "убийствата на стотици хора", дори да не е замесен пряко в тях, се уточнява в обвинителния акт. Според "Велт" дълголетникът е отрекъл пред полицията през август 2017 г., че е знаел за зверствата, извършвани в лагера. Твърдял е по-специално, че войниците също изпитвали недостиг на храна. В Щутхоф - първия нацистки концлагер, изграден извън територията на Германия в края на 1939 г., и станал през май 1945 г. един от последните, освободени от съюзниците, намират смъртта си 65 000 от близо 110-те хиляди интернирани, сочат данни на музея "Щутхоф" в Щутово. В лагера, охраняван от есесовци и украински спомагателни части, първоначално държат военнопленници и участници в полската, норвежката и датската съпротива, а след 1944 г. нацистите изпращат там евреи от балтийските страни и Полша, главно жени, по силата на т. нар. окончателно решение на еврейския въпрос. След освобождаването му пред различни съдилища, главно в Гданск и бившата ГДР, са изправени няма и сто от общо над 2000 членове на лагерната управа, смятат експертите на музея. Въпрос на морал Заседанията ще продължават "най-много по два часа дневно", за да бъде облекчен над 90-годишният подсъдим, останал "психически във форма", уточнява прокурорът, натоварен също с разследването на нацистките престъпления в провинция Северен Рейн-Вестфалия. Процесът ще продължи най-малко до януари и ще се води в съд за непълнолетни, тъй като през разглеждания период обвиняемият не е имал 21 навършени години. По принцип се е предвиждало да бъде съден и друг бивш надзирател от SS - 93-годишен, но експертите още не са се произнесли дали може да му се търси отговорност. Подсъдимият може да получи най-много 15 години затвор. По думите на Брендел наказанието не е от голямо значение - това е "предимно правен и морален въпрос". "Германия има дълг пред роднините и жертвите от престъпленията на нацизма - държавата трябва и днес да разследва фактите и да наказва виновните", отсича прокурорът. Действала без усърдие в тази насока десетилетия наред, през последните години обаче Германия осъди ред бивши есесовци за съучастие в убийства - Джон Демянюк, Райнхолд Ханинг и Хуберт Цафке. Всички бяха много възрастни, бяха служили на ниски длъжности през войната. С оглед здравословното им състояние никой не бе пратен в затвора. Никакви изключения Оскар Грьонинг, наричан "счетоводителят от Аушвиц" и осъден на четири години лишаване от свобода, почина през март на 96 години, малко преди да влезе в затвора. Не спират обаче критиките срещу германското правосъдие заради закъснелите мерки във връзка с престъпленията на Третия райх. Обвиняват го, че десетилетия наред е забавяло процедурите срещу извършители или съучастници в изстъпления. Едва от 2011 г. е в сила нова законодателна уредба, осигурила възможност да бъдат преследвани за "съучастие в убийство" служители в лагерите. Дотогава можеше да бъдат съдени само заподозрени като преки участници в убийства на задържани там. Съответно процесът, започващ днес, представлява "постъпка, с която казваме "никога вече", но същевременно отправя сигнал, че "ще бъдат преследвани и извършителите на такива престъпления в наши дни", отбелязва Петер Шьотлер, историк и експерт по нацизма. "Ако оставим този случай без внимание, винаги ще имаме предлог да подминем и някой друг. Правовата държава априори не допуска изключения", добавя той. По БТА |