Резюме: | Градският съвет на БСП ще чества иначе спорната дата 9-ти септември, съобщи Нова тв. Народни представите и общински съветници ще поднесат цветя пред Паметника на Незнайния воин и пред Паметника на съветската армия. В 17.30 ч. от паметниците на Васил Левски и Христо Ботев в Борисовата градина ще тръгне шествие към Братската могила. На 9 септември се навършват 74 години от най-противоречивата дата в най-новата история на България. Идването на власт на Отечествения фронт продължава да разделя българското общество, пише в свой материал БГНЕС. В нощта на 8 срещу 9 септември 1944 г. е свалено правителството на Константин Муравиев и на власт идва правителство на Отечествения фронт, начело с опитния превратаджия Кимон Георгиев (участвал в неконституционни смени на властта и през 1923 г. и 1934 г.). Отечественият фронт взема властта в България с помощта на силите на Трети Украински фронт на Червената армия, след като СССР обявява война на България дни по-рано. След тази дата настъпва мащабна политическа, икономическа и социална промяна в българското общество. България се включва във войната с доскорошния си съюзник хитлеристка Германия и след края на конфликта попада в съветската сфера на влияние. Събитията на 9 септември са последвани от вълна на насилие. Тези масови беззакония продължават няколко месеца и са постепенно поставени под контрол от властите със създаването на т.нар. "Народен съд" в края на 1944 г. Според различни оценки броят на убитите през този период е между 20 000 и 40 000 души, твърди БГНЕС. Осъдените на смърт от т. нар. "Народен съд" са 2 730 души — министри, депутати, журналисти, банкери, кметове, свещеници, земевладелци, учители. В историографията отпреди 1971 г. по пропагандни причини се твърди, че това е "народно въстание". Оттогава до 10 ноември 1989 г. събитията на тази дата получават определението "социалистическа революция". След политическата промяна от 1989 г. събитието е определяно и като "военен преврат", "Едва ли някой има съмнение, че датата 9 септември разделя българското общество. Причините също са ясни: за част от българите 9 септември е начало на влизането им не само и не толкова във властта, колкото в модерния свят, при който традиционното общество се пропуква и настъпва бързо социално развитие. Става дума за онези значителни като брой социални слоеве, които при социализма се "качват в социалния асансьор", който им дава възможност да осъществят професионална, образователна, научна, културна или административна кариера. За друга част обаче тази дата носи крах на житейската и семейната съдба, репресии, физическо унищожение и социална деградация. Те няма как да не възприемат датата 9 септември като черен ден в българската история", коментира в интервю за агенция Фокус историкът проф. Искра Баева. |