| Резюме: |  Лидерите на НАТО се събраха в Брюксел, където в сряда се открива двудневна среща, на която ще обсъдят ключови предизвикателства за сигурността като тероризма, отбранителните си способности и инвестициите за отбрана. Срещата се провежда на фона на обтегнатите отношения между Съединените щати и европейските съюзници заради средствата, които страните членки на Стария континент отделят за отбрана. Освен това се очаква в четвъртък Македония да получи покана за започване на преговори за присъединяване към НАТО. Доналд Тръмп и съпругата му Мелания кацнаха снощи в Брюксел точно в полувремето на футболната среща Франция - Белгия. От борда на президентския самолет президентът отново публикува туит, с който нападна някои страни от НАТО заради ниските им военни разходи. Според него "те не само не спазват ангажимента за отделяне на 2% от БВП за отбрана, но и не плащат вноските си". "Ще възстановят ли тези държави разходите на САЩ?", пита Тръмп. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберт очаква трудна среща на върха с разногласия и напрежение. Самият Тръмп прогнозира, че срещата му с руския президент Путин в понеделник в Хелзинки може да е по-лека от тази в Брюксел. Според Столтенберг е нормално да има разногласия между съюзниците. Въпреки това той се надява Алиансът да остане стълб на евроатлантическата сигурност. През последните месеци генералният секретар на НАТО неколкократно подчертава, че от 2014 страните от Алианса постоянно увеличават разходите за отбрана. ДПА: Страните от НАТО ще се опитат да демонстрират единство На срещата на върха лидерите ще се опитат да демонстрират единство и воля да действат пред глобалните заплахи, в това число и от Русия, предаде ДПА. Според агенцията те ще се опитат и да успокоят президента Доналд Тръмп относно разходите за отбраната. Срещата се провежда в момент, в който трансатлантическите партньори са разединени по редица въпроси. Сред тях е търговията и протекционисткият подход на Тръмп, довели до контрамерки от редица страни, в това число и от ЕС. Друг въпрос, по който има разединение, е Иран, след като Тръмп обяви през май, че САЩ се изтеглят от иранската сделка и връщат санкциите срещу Иран. Към споразумението привързаност заявиха останалите страни по него, които сега полагат усилия, за да намерят решение за компаниите, които искат да правят бизнес с Иран, въпреки връщането на американските санкции. Трети повод за разногласия в трансатлантическите връзки са климатичните промени, след като Тръмп обяви, че страната му ще се изтегли от Парижкото споразумение за климата. Повод за разногласие е и Близкият изток. Тръмп предизвика международни протести, когато реши да признае Ерусалим за столица на Израел и да премести американското посолство там, като скъса с дългогодишната американска политика, подкрепяна и от ООН, за това, че въпросът за израелската столица трябва да бъде уреден по време на преговори за мир. ЕС разкритикува решението на Тръмп и се обяви отново за намиране на решение с две държави на израелско-палестинския конфликт. Страните от НАТО ще демонстрират единство, като приемат няколко предварително подготвени мерки, в това число и инициатива за висока боеготовност, която ще позволи на алианса да мобилизира 30 сухопътни батальона, 30 въздушни ескадрили и 30 бойни плавателни съдове за 30 дни. Тези мерки са последните от предприетите през последните години стъпки за увеличаване на отбранителните способности на НАТО в отговор на въприеманата агресия от страна на Русия, след анексията на Крим и нейната подкрепа за сепаратистите в Източна Украйна. Алиансът ще обяви и нова обучителна мисия в Ирак и ще удължи финансирането за афганистанските сили за сигурност до 2024 г. като част от усилията за борба с тероризма. Срещата ще е истински кошмар Срещата се очертава да е истински кошмар, пише френският в. "Фигаро", като се позовава на висш европейски представител. За президента милиардер всичко опира до пари и отношения от позиция на силата, независимо дали става дума за свободната търговия, Китай, Иран, Русия или за колективната отбрана. За всичко това разбира се ще стане въпрос днес в чисто новата централа на атлантическия алианс, въпреки че партньорите на американския президент продължават да критикуват неуместността и смесването на темите. "Уважавайте съюзниците си, в края на краищата те не са толкова много", обърна се преди ден към Тръмп един друг Доналд - председателят на Европейския съвет, полякът Доналд Туск, припомня "Фигаро". Безцеремонният тон на Тръмп може да навреди на НАТО и да помогне на Путин Американски президенти са призовавали и преди европейските страни да отделят повече пари за отбрана. Сега обаче някои в НАТО се опасяват, че многократните безцеремонни искания на Тръмп може да навредят на духа на организацията, подпомагайки плановете на руския президент Владимир Путин, когото обвиняват в стремеж за дестабилизиране на Запада, отбелязва Би Би Си. Някои изразиха опасения за самото бъдеще на НАТО, а германският канцлер Ангела Меркел загатна, че е възможно Европа повече да не може да разчита на американския си съюзник. Лидерите от НАТО трябва да обяснят на Тръмп, че в един неспокоен свят е нужна сигурност, за да се гарантира, че сключените споразумения ще са трайни, посочва в редакционна статия британският в. "Гардиън". Бившият директор на американското ФБР Джеймс Коми каза за Тръмп, че прилича повече на главатар на банда, отколкото на демократичен политик. Според опита на Коми Тръмп е водач, който изисква клетва за вярност, иска абсолютен контрол, злоупотребява с лъжи и твърдо се придържа към мирогледа "ние срещу тях". За съжаление тези негови черти несъмнено ще се проявят и на срещата на върха на Северноатлантическия алианс в Брюксел, прогнозира вестникът. Рекет срещу закрила Туитовете на Тръмп разкриват лидер, решен да упражни върху алианса рекет срещу закрила. Президентът иска да изнудва военните си партньори за пари, иска срещата да се сведе до установяване кой харчи и кой - не по 2 процента от БВП за отбрана. А ако партньорите откажат да платят? Е, остава заплахата - за потенциални търговски войни или възобновяване на предизборното обещание Вашингтон да се откаже от ангажимента да се притече автоматично на помощ на съюзниците в НАТО, ако бъдат нападнати. Както каза Коми - като да си имаш работа с мафията. Двата основни стълба, които определят мястото на Европа в света, са основаващият се на правото световен ред и трансатлантическият алианс. Тръмп ще установи, че европейците не могат да избират между двете. Редът не може да бъде налаган. Той трябва да бъде приет. Тръмп обича да мисли за политиката като за бизнес, но той няма да сключи ползотворни, трайни споразумения със съюзниците си - и с враговете - без правила, които се спазват от всички, предупреждава "Гардиън". Разходите за отбрана Президентът на САЩ Доналд Тръмп се готви отново да поиска Европа и Канада да увеличат разходите за отбрана, въпреки че за съюзническите армии вече са обещани още милиарди долари. Този въпрос се очертава и като една от основните теми на форума. През 2014 г. НАТО прие всяка държава членка да повиши военния си бюджет до 2 процента от брутния вътрешен продукт до 2024 г., а общо от 2015 г. разходите на Европа и Канада са нараснали с почти 90 млрд. долара. Само две трети от 28-те съюзника, като се изключат САЩ, обаче имат реалистичен план как да достигнат равнището от 2 процента през 2024 г., казват дипломати от НАТО. През 2017 г. Вашингтон е похарчил 3.57 процента от БВП за отбрана, отбелязва Ройтерс. Европейските представители обаче поддържат становището, че макар и американските отбранителни разходи да представляват 70 процента от общия сбор на военните бюджети на съюзническите правителства, едва 15 процента от разноските на САЩ отиват за натовска отбрана в Европа. Вашингтон плаща около 22 процента от разходите за поддържане на НАТО, включително на централата и съвместно финансирана техника като, например, разузнавателните самолети АУАКС. Следва разбивка по държави на най-добре и най-зле представящите се по този показател въз основа на данните на Организацията на Северноатлантическия договор. Отличниците Великобритания от няколко години поддържа военен бюджет от малко над 2 процента и се очаква да е така и през тази. Но Тръмп опита да запази натиска, определяйки заложената от НАТО цел като "едва минимума". В писмо от миналия месец на министъра на отбраната на САЩ Джеймс Матис до британския му колега Гавин Уилямсън той заплаши, че Великобритания ще бъде заменена от Франция като най-близкия военен съюзник на Вашингтон, ако Лондон не увеличи още военните си разходи. Франция възнамерява да увеличи военните си разходи с над една трета до 2025 г., което определено я поставя на пътя към това да постигне целта от 2 процента и да получи одобрението на Тръмп. През 2018 г. Париж ще похарчи 1,81 процента от БВП за отбрана. Гърция е друга страна, отделяща големи средства по това перо, като я изпреварват единствено САЩ - за 2017 г. тя е похарчила 2,38 процента от БВП за отбрана. Притеснени след руското анексиране на Крим през 2014 г., Полша и Естония също са точно на границата от 2 процента, докато Латвия, Литва и Румъния се очаква да влязат в тази група тази година според правителствените им планове за 2018 г. Германия – основен проблем на Тръмп Германия е най-голямата тревога на Тръмп с вложени 1.24 процента от своя БВП за 2017 г. в отбрана и по оценки ще инвестира толкова и през 2018 г. Макар и заделяното от Берлин да се увеличава, федералната република няма да изпълни целта на НАТО през 2024 г., като вместо това очаква да увеличи разходите си до 1.5 процента до 2025 г. След години на понижаващи се разходи след края на Студената война технически дефекти и липса на резервни части намалиха бойната готовност на германските подводници, военни самолети и други типове въоръжение. С оглед на големината на германската икономика, ако целта от 2 процента бъде постигната, обаче ще бъдат задминати Франция и Великобритания и ще бъде предизвикано безпокойство сред европейските съседи заради наследството от двете световни войни. В очите на президента на САЩ други нарушители са Канада и Норвегия, макар че Отава възнамерява да увеличи бюджета си за отбрана с близо три четвърти през следващото десетилетие. Най-големите нарушители Три съюзника се очаква да похарчат по-малко от 1 процент от своя БВП за отбрана през 2018 г.: Белгия (0.93 процента), Люксембург (0.55 процента) и Испания (0.93 процента). По-рано този месец белгийският премиер Шарл Мишел получи писмо от правителството на Тръмп с искане страната му да повиши разходите си, но министър-председателят заяви, че не е "много впечатлен". Белгия възнамерява да увеличи средствата по това перо до 2030 г. и се готви да похарчи милиарди за нови изтребители. Италия и Испания, чиито икономики бяха сериозно отслабени от кризата в еврозоната, няма да постигнат заложените цели до 2024 г., а Унгария планира през 2026 г. |